Англо-египетски договор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Договори, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
Сред предшестващите събития са втората итало-абисинска война, започнала през 1935 г. Египетският [[Фарук I|крал Фарук]] се опасява, че италианците могат да нахлуят и в Египет. Въпросът със [[Судан]] е спорен, тъй като макар че съществува споразумение за кондоминиум между Египет и Великобритания от 1899 г., Судан реално се управлява от британците.<ref>Robert O. Collins, [https://books.google.com/books?id=-zpShVWIxwIC&pg=PA33&lpg=PA33&dq=%22Anglo-Egyptian+Condominium+Agreement%22+%221899%22&source=bl&ots=nSppa3gB9v&sig=-_L6gvLursZ0_NA5alH6XZQaG4c&hl=en&ei=HvlXTJTAOcORrAfVoa2OBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=5&ved=0CCQQ6AEwBA#v=onepage&q=%22Anglo-Egyptian%20Condominium%20Agreement%22%20%221899%22&f=false A History of Modern Sudan]</ref> С растящото напрежение в [[Европа]], договорът изрично благоприятства запазването на статуквото. Въпреки това египетските националисти (например Арабската социалистическа партия) не го одобряват, тъй като се стремят към пълна независимост. Договорът предизвиква вълна от демонстрации срещу британците и управляващата партия Уафд.
След края на [[Втората световна война]], през септември 1945 г. египетското правителство изисква договорът да бъде модифициран и британското военно присъствие да бъде прекратено, както и да бъде анексиран [[Англо-египетски Судан]].<ref name=Jessup>{{cite book |last1=Jessup |first1=John E. |title=A Chronology of Conflict and Resolution, 1945 – 1985 |year=1989 |publisher=Greenwood Press |location=New York |isbn=0-313-24308-5 |page= |pages=}}</ref> През 1950 г. партия Уафд печели изборите и съставеното от нея правителство едностранно отменя договора през 1951 г. Три години по-късно, при ново правителство, оглавено от [[Гамал Абдел Насър]], Великобритания се съгласява да изтегли войските си и го прави през юни 1956. Тази дата се счита за получаването на пълна независимост от страна на Египет, макар че Насър вече е провъзгласил независимата си външна политика, което предизвиква силна тревога в европейските страни. Преди това, през февруари 1956 г. Египет се споразумява с Великобритания и САЩ да участват във финансирането на [[Асуанска язовирна стена|Асуанския язовир]]. След като Египет сключва договори за закупуване на оръжие от [[СССР]], те оттеглят съгласието си и на 26 юли Египет национализира Суецкия канал, привидно за да набере средства за строителство,<ref>„Suez crisis“ ''The Concise Oxford Dictionary of Politics''. Ed. Iain McLean and Alistair McMillan. Oxford University Press, 2003.</ref> макар че в крайна сметка СССР поема голяма част от разходите. Национализацията технически е в нарушение на международно споразумение, подписано от Насър през октомври 1954 г., макар че той обещава да компенсира акционерите на компанията, собственик на канала. Няколко месеца по-късно [[Франция]], [[Израел]] и Великобритания тайно се сговарят да свалят Насър,<ref>Avi Shlaim, [http://users.ox.ac.uk/~ssfc0005/The%20Protocol%20of%20Sevres%201956%20Anatomy%20of%20a%20War%20Plot.html The Protocol of Sèvres,1956: Anatomy of a War Plot] Published in International Affairs, 73:3 (1997), 509 – 530</ref> което води до избухването на [[Суецката криза]].
== Източници ==
| |||