Митровци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишна доп. точка (.. ---> .) |
Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор |
||
Ред 24:
Митровци е първото село след границата между мизийските и преходните говори, която минава между него и съседното село [[Бели Мел]] и е установена още от [[Беньо Цонев]]. В говора старобългарската голяма носовка се изговаря като „у“: рука, муж, гуска, мука, пут (от съседното село Бели Мел започват говори с „ъ“ и там се изговаря: ръка, мъж, гъска, мъка и т.н. Има запазени винителни форми: Видо йедну жену, Срето йеднога човека, Реко на попатога и т.н. До началото на ХХ в. се е пазела съгласната „х“, но после е изчезнала навсякъде и днес се изговаря: Ристина, леб, беомо`бяхме` и т.н.
Църквата „Възнесение Христово“ е градена през 1871 година на мястото на по-стара. В миналото изкуствоведът [[Асен Василиев]] видял в черквата 23 икони, пренесени от по-стария храм, като едната икона била датирана от 1843 година. Черквата е строена от майстори от с. Славинье, Пиротско. В нея е била съхранявана изключително ценна златотъкана плащаница. Днес местонахождението на плащаницата е в Чипровския музей. Някои от старите икони са откраднати или посечени. В църквата се намират стари фрески.
Селището е взело активно участие в борбата срещу турците. Към средата на 19 век (вероятно – във [[Видинското въстание]]) е участвала бойна дружина, водена от „капетана“ на селото – прадядото на известния български химик проф. [[Иван Младенов (химик)|Иван Младенов]]. Някои митровчани са загинали тогава.
Селището е стар център на кожарството, семеен занаят на много митровчани. През 18 век митровски кожи (сахтиян) са получили грамоти на изложение във Виена. Етнографът [[Димитър Маринов]], посетил селището в края на 19 век, отбелязва, че в обработката на кожите са се използвали самоделни машини, измислени от местното население. Суровини (сурови кожи) са били изкупувани от всички краища на България. След продължителна и трудна обработка голяма част от продукцията е била изнасяна за европейските държави с влак или с параход по р. Дунав, през Оряхово или Лом. През първата половина на 20 век почти всеки от мъжете в селото е бил на гурбет в Латинска Америка или [[САЩ]]. Има сведения как гурбетчии са се връщали за да участват във войните. Тези предпоставки нареждат жителите на Митровци сред най-заможните в региона, за което говори и наличието на банков клон в селото. След 1944 г. постепенно кожарството започва да изчезва като препитание и днес то е безвъзвратно загубено. Десетки жители на селото емигрират в западна Европа или САЩ – в градовете [[Детройт]], [[Чикаго]], [[Денвър]] и др. Единствената в България кооперативна фафрика (за обработка на кожи) съществува в Митровци до 1990 г.
Традиционната къща е наричана със старата германска заемка "ижа". Архитектурната традиция не е без значение. "За първи път още през двайсетте години на ХХ век, проф. арх. Тодор Златев употребява понятието „западен” български стил, а след него, няколко други български учени, архитекти и изкуствоведи използват този термин. Проф. Златев е проучвал географията на различните форми на българската къща и различава една група, която той нарича „западна българска къща”. Неин най-характерен архитектурен елемент е полукръглата арка, която се среща из цяла дунавска Централна Европа до Далмация. (Златев 1948: 89-97) В горния контекст трябва да се спомене и изследването на Николай Тулешков, който въвежда по-тясното понятие ''славинска архитектурна школа'' (по името на царибродското село Слави́нье, откъдето преди всичко произхождат групите майстори и строители), оформена според него в Северозападна България окончателно към средата на XIX век. Той смята създаденото от нейните представители за едно от постиженията на българската културна архитектура през XIX век"<ref>Галя СИМЕОНОВА-КОНАХ.ЗА ОБРОЧИЩНИТЕ КРЪСТОВЕ В МИТРОВЦИ (МОНТАНСКО) ВИСТОРИЧЕСКИЯ И КУЛТУРЕН КОНТЕКСТ НА ЗАПАДНО-БЪЛГАРСКИЯ СТИЛ.. СВЕТЪТ Е СЛОВО, СЛОВОТО Е СВЯТУниверситетско издателство „Неофит Рилски”, Благоевград, 2016 ISBN 978-954-00-0085-5</ref>.
== Редовни събития ==
|