Аралско море: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 45:
<ref>[http://www.godmol.ru/ekologija/127-aralskoe-more.html Экология. Экологическая катастрофа Аральского моря]</ref><ref name="no">{{cite web|datepublished=2000|url=https://web.archive.org/web/20060927183650/http://enrin.grida.no/aral/aralsea/english/arsea/arsea.htm|title=State of Environment of the Aral Sea Basin|publisher=Regional report of the Central Asian States|}}</ref>.
 
== Екологична катастрофа ==
== Екологични последици ==
Аралско море е силно замърсено, най-вече в резултат на опити с [[Биологично оръжие|биологично]] [[оръжие]] в бившата съветска база на бившия остров [[Возрождение (остров)|Возрождение]], промишлени проекти и оттичане на торове преди разпадането на [[Съветския съюз]]. Част от водите на двете големи реки се отклоняват за оводняваненапълване на [[Сарикамишко езеро|Сарикамишкото езеро]] между Узбекистан и [[Туркменистан]]. Чрез големия [[Каракумски канал]] пък водите на Амударя служат на значителна част от бързо разрастващото се население на Туркменистан, включително на столицата [[Ашхабад]].
 
Преди построяването на напоителните съоръжения в езерото са постъпвали необходимите за поддържането му около 60 km<sup>3</sup> вода годишно, но след това количеството е значително намаляло. Това е главната причина за екологичната катастрофа в района. Тя е много по-сериозна от страната на Узбекистан. Именно на узбекската страна процесът на пресъхване на морето е най-активен. Водите на река [[Амударя]] изчезват в пустинята няколко километра преди да достигнат пресъхващото Аралско море.
 
Преди време Аралско море е било четвъртият по големина безотточен воден резервоар на земята. От 1960 г. досега е намаляло с 40%, оставяйки зад себе си 26&nbsp;000 km² [[Аралкум|солена пустиня]]. СъветскитеПоради апаратчицинуждата саот източилинапояване вна обработваемите площи – памучните полета на Узбекистан и съседен [[Туркменистан]] – водите на двете реки, които се вливат в Аралско море, намаляват, оставяйки тези реки само като бавно движещи се поточета.
 
През 1940 г. уловът на шаран, есетра и херинга е поминък за над 60 000 рибари. В резултат на рязкото намаляване на притока на прясна вода бързо се повишава [[соленост]]та на Аралско море, което довежда до измирането на много видове флора и фауна, приспособени за живот във вода с по-ниска соленост. Това довежда и до закриването на риболовната промишленост и закриването на няколко пристанища. Рибно-консервната фабрика в [[Муйнак]], построена на южния бряг, сега е дълбоко в сушата, на 50 km от водата. Тази промишленост вече няма стопанско значение – промишленият риболов е спаднал до нула поради високата концентрация на сол и замърсяването с торове и пестициди. Регионът на Муйнак все още е забранен за чужденци, включително и за репортери. Вестник „New York Times“ съобщава:
Ред 58:
Повишава се безработицата в региона на Аралско море, наблюдава се висока детска смъртност и малформации вследствие на неблагоприятната екологична обстановка.
 
Пресъхването на морето се отразява драстично на климата в региона, който е станал по-изразено континентален – лятото е по-сухо и горещо, а зимата по-студена и продължителна. От пресъхналите части на морското дъно силните ветрове образуват прашни бури, които връхлитат близките региони. Тези прашни бури годишно замърсяват големи територии от Аралската падина със 100 000 тона морска сол, пестициди, химикали и пясък.
 
== Мерки за регулиране на нивото ==
Голяма част от специалистите не виждат и не предлагат ефективно решение да се възстанови нивото на морето от преди екологичната катастрофа. Един от възможните начини е съветски проект за [[обръщане на сибирските реки]]. През [[2005]] г. [[Казахстан]] построява [[Кокаралска стена|Кокаралската стена]], която отделя Малкото море от Голямото. Благодарение на нея водите на [[Сърдаря]] се събират в Малкото море и по този начин нивото му нараства и солеността на водите му намалява. Екологичната катастрофа на отсрещната страна в Узбекистан е много по-сериозна. Именно на узбекската страна процесът на пресъхване на морето е най-активен. Водите на река [[Амударя]] изчезват в пустинята няколко километра преди да достигнат пресъхващото ниво на Аралско море.<gallery class="center" mode="packed" heights="250" classes="center">
Голяма част от специалистите не виждат и не предлагат ефективно решение да се възстанови нивото на морето от преди екологичната катастрофа. Един от възможните начини е съживяване на съветския проект за [[обръщане на сибирските реки]].
 
Имало е два неуспешни опита за преграждане на двете части на Аралско море, за да може поне едното море да се пълни: първият е на жителите на Аралск, които сами изграждат пясъчна стена, но след известно време тя е отмита. По-късно местни строителни фирми и изпълнителната власт намират средства за създаването на ново изкуствено езеро.
 
През [[2005]] г. [[Казахстан]] построява [[Кокаралска стена|Кокаралската стена]], която отделя Малкото море от Голямото. Благодарение на нея водите на [[Сърдаря]] се събират в Малкото море и по този начин нивото му нараства и солеността на водите му намалява.
 
== Галерия ==
<gallery class="center" mode="packed" heights="250" classes="center">
Файл:Aral sea 1985 from STS.jpg|Аралско море от космоса, август 1985
Файл:AralSea(1997) NASA STS085-503-119.jpg|Аралско море от космоса, август 1997