Джон Харисън: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Aladin68 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 46:
"H4" е много компактен - има диаметър от само 13см. неговият корпус е сребърен, механизмът му извършва много сложно (за онези времена) движение. Температурната компенсация е изпълнена с регулируема биметална пластина. В централната ос има вградена и такава която задвижва секундарна стрелка. Този истински морски хронометър е тестван на реално плаване от Портсмут до Ямайка през 1761г. В Ямайка часовникът е имал отклонение от действителното време от едва 5 секунди, нещо нечувано за онези години. Харисън, вече 68-годишен, настоява да получи наградата си, но комисията все още не е убедена, че точността на уреда не се дължи на късмет.
== Признание и последици ==
След дълго време на упорит труд Джон Харисън получава награда на Парламента. През годините той получава общо 23 065 паунда за работата си по морските хронометри:
От Комисията той получава 4 315 паунда за усъвършенстване на хронометъра и още 10 000 паунда през 1765г за "H4". Британският парламент му присъжда допълнително 8 750 паунда през 1773г.
Така Дж. Харисън се превърна в еквивалент на мулти-милионер (в днешно време) в последното десетилетие от живота си.
Харисън умира през 1776г. и е погребан в гробището на църквата Сейнт Джон в Хемпстед, северен Лондон.
Различни производители на морски хронометри започват да произвеждат уреди използвайки дизайна на Харисън. Интересното е, че в края на 18-ти век тези прибори са толкова скъпи, че стойността на някои от тях излиза на почти 30% от стойността на морския съд.
Прецизните хронометри които изработва Харисън рязко намаляват инцидентите с британските кораби. А благодарние на тези малки уреди, кралският флот получава и сериозно преимущество в овладяването на морската шир. Множеството нововъдения на Харисън намират приложение и в други области на техниката, някои и до днес.
През 20-ти век благодарение на радиото са построени първите радиофарове. Те излъчват точно време и корабите масово започват да ги използват. В последствие чрез сателити в Космоса бива изградена Глобалната система за позициониране. С нейна помощ морските съдове определят положението си в океаните с точност достигаща 10 метра отклонение.
Въпреки това, всеки съвременен кораб и днес е оборудван с точен хронометър. Той не се сверява никога, а в корабния дневник се записва отклонението му. Всеки капитан на кораб умее да навигира с помоща на морския хронометър.
 
 
== Външни препратки ==