Германия в Първата световна война: Разлика между версии

[[Германия]] се включва във войната през 1914 със същия ентусиазъм както повечето хора от останалите страни в [[Европа]]. Германското правителство, доминирано от икономическия и политически елит, смята, че войната е начин за Германия да разреши споровете си със своите съседки [[Франция]], [[Великобритания]] и [[Русия]]. Затова войната е представяна в Германия като шанс за [[нация]]та да осигури своето “място„място под слънцето”слънцето“, както се изразява [[кайзер]] [[Вилхелм II]], което е подкрепено с готовност от мнозинството от [[национализъм|националисти]]. Кайзерът и германската върхушка се надяват войната да обедини хората зад [[монархия]]та и да намали заплахата, поставена от драматичния растеж на [[Германска социалдемократическа партия|Германската социалдемократическа партия]], която е най-големия критик на кайзера и на [[райхстаг]]а преди войната. Въпреки своята [[история]], [[партия]]та изоставя своите принципи на интернационализъм и прекратява различията си с правителството, за да подкрепи войната.

Скоро става очевидно, че Германия не е подготвена за война, продължаваща по-дълго от няколко месеца. Първоначално се прави малко за регулиране на положението на войските. Като цяло германската военна [[икономика]] остава зле организирана по [[време]] на войната. Германия разчита на доставки на храна и суровини, които са спрени от британската блокада. Храната става ограничена, впоследствие се определят военни порциони. [[Зима]]та през 1916- – 17 е наречена “зима„зима на [[ряпа]]та”та“. През войната около 750 000 цивилни [[германци]] умират от недохранване. Още повече загиват и след войната, защото блокада на Антантата не е премахната до [[лято]]то на 1919 г.

Ентусиазмът започва да намалява след огромен брой загуби, получили се след първите битки. Докато загубата на хора се увеличава по време на битките при [[Марна]], [[Верден]], [[Сома]] и [[Ипр]] на запад и в [[Полша]] и [[Галиция]] на [[изток]], отношението на [[население]]то започва да става все по-мрачно и по-мрачно. Духът е приповдигнат от победи над Събрия, [[Гърция]], [[Италия]] и Русия, което спечелва много за Централните сили. Духът на [[армия]]та е на най-високо ниво след 1914, в края на 1917 и в началото на 1918 с победата на Русия, след което последвала нейната [[Октомврийска революция|революция]]. Германците приемат “мирната„мирната офанзива”офанзива“ на [[запад]], както се изказва [[Ерих Лудендорф]]. В една от най-кървавите серии от битки в историята от март до август, плановете на Лудендорф са осуетени от комбинираните опити на Антантата и последния шанс на Германия да спечели войната е загубен. До септември 1918 Централните сили са изтощени от войната, а Антантата печели на своя страна подкрепата на [[америка]]нските сили. Въпреки че западния фронт е на стотици километри от границите на Германската империя, инвазия на [[Рейнланд]] от запад е възможна. Гладът и всеобщото недоволство от войната е искрата, която подпалва бунтове, въстания и опит за революция из цяла Германия, сваляйки кайзера от власт и създавайки исторически мотив за крайно десен германски национализъм, който по-късно се развива в ''Dolchstoßlegende''. В края на 1918 Германия подписва примирие, кайзерът вече не е на власт и империята е сменена с [[Ваймарска република|Ваймарската република]].