Софрони Стършенов: Разлика между версии

'''Софрони Цветанов Стършенов''' е [[българи|български]] учен, виден лесовъд.<ref name="Гора 4818">{{cite book |title= Гора, том 48 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1992 |publisher= Комитет по горите |location= |isbn= |pages= 18 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>

Роден е в 1890 година в западномакедонския български град [[Кичево]], тогава в Османската империя. Софрони е най-малкото дете в многодетно семейство. Баща му има бояджийница в Кичево и е виден член на [[Кичевска българска община|Кичевската българска община]], като също така е и певец в църква, учил при [[Иван Генадиев]].<ref name="МП 133">{{Цитат периодика| last = Шапкарев | first = Петър | authorlink = Петър Шапкарев | coauthors = | year = 1994 | month = | title = Автобиография на Иван Нелчинов | journal = Македонски преглед | publisher = Македонски научен институт | location = София | volume = XVII | issue = 4 | pages = 133 | doi = | id = | url = http://www.mni.bg/2017/01/avtobiografia-na-ivan-nelchinov.html | format = | accessdate = }}</ref> Дядо му Йоаким е виден учител и борец за запазване на българщината в Македония. Софрони е кръстен на най-големия си брат, който е отровен и умира в навечерието на завършвнето си на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската гимназия]], а на 40-ия ден от смъртта му се ражда най-малкият син на Цветан, кръстен на брат си Софрони.<ref name="Гора 4818"/>

Софрони завършва прогимназия в родния си град, а след това работи в бояджийницата на баща си, тъй като баща му отказва да го прати да учи в Солун, страхувайки се да не бъде отровен и той от гърци. След застъпничество на [[Козма Дебърски]] Софрони е изпратен от баща си да учи в [[Битолска българска класическа гимназия|българската гимназия]] в [[Битоля]], където завършва четвърти гимназиален клас с отличие. След това се записва в в турската гимназия, която завършва също с отличие. Заминава да следва лесовъдство в [[Цариград]] на издръжка на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По време на [[Балканските войни]] в 1913 година бяга в Свободна България и в [[София]] се явява пред министъра на земеделието, търсейки работа. Става управител на горския разсадник „Коньовица“ и [[Борисовата градина]]. След [[Междусъюзническата война]] Софрони Стършенов заминава отново за Цариград и взима последните си изпити. Завъшва лесовъдство в университета с отличие. На 27 октомври 1913 година се завръща в София.<ref name="Гора 4818"/>

Става лесничей в [[Габрово]], където се жени за Тотка Райкова от Трявна. В 1915 година заминава за [[Солунски фронт|Солунския фронт]].<ref name="Гора 4818"/>

Стършенов създава разсадник и залесява Голия баир над жп линията в Трявна, което обаче засяга интересите на редица местни жители, които издействат от властите той да бъде наказан, а разсадникът - разрушен. Стършенов обаче успява да се пребори и в крайна сметка успява да залеси Голия баир. Друго голямо негово постижение е създаването на парка Чучура. В 1934 - 1935 година царица Йоана построява детски санаториум на Голия баир. Стръшенов работи като заместник-началник на горите на служба в министерството.<ref name="Гора 48"/> Като такъв изпраща най-хубавите екзотични горски дървета и храсти от всички разсадници в детския санаториум в Трявна, заради което е наказан „за местен патриотизъм“.<ref name="Гора 19">{{cite book |title= Гора, том 48 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1992 |publisher= Комитет по горите |location= |isbn= |pages= 19 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>

В 1933 - 1934 година Стършенов публикува учебник по турски език и речник с новата турска азбука, които имат голям успех.<ref name="Гора 4819"/>

Умира в 1960 година в [[Трявна]].<ref name="Гора 4818"/>