Софрони Стършенов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 30:
 
Стършенов създава разсадник и залесява Голия баир над жп линията в Трявна, което обаче засяга интересите на редица местни жители, които издействат от властите той да бъде наказан, а разсадникът - разрушен. Стършенов обаче успява да се пребори и в крайна сметка успява да залеси Голия баир. Друго голямо негово постижение е създаването на парка Чучура. В 1934 - 1935 година царица Йоана построява детски санаториум на Голия баир. Стръшенов работи като заместник-началник на горите на служба в министерството.<ref name="Гора 48"/> Като такъв изпраща най-хубавите екзотични горски дървета и храсти от всички разсадници в детския санаториум в Трявна, заради което е наказан „за местен патриотизъм“.<ref name="Гора 19">{{cite book |title= Гора, том 48 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1992 |publisher= Комитет по горите |location= |isbn= |pages= 19 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
 
В периода 1920 - 1930 година в Международния арбитражен съд в Хага се водят големи дела срещу България относно горите в Родопите и Рила за връщането им на предполагаеми частни собственици. Министерството на земеделието възлага на Стършенов да проучи всички достъпни турски архиви и да събира данни за собствеността на горите. Стършенов събира документи, превежда ги и доказва, че горите са били държавна, а не частна собственост, като изготвя доклад до министерството.<ref name="Гора 19"/>
 
Заедно с друг виден български лесовъд, [[Тодор Димитров (лесовъд)|Тодор Димитров]], издава от 1931 до 1938 година „Горски справочник“, който дълги години е ценно помагало в практическата дейност на лесничеите.<ref name="Гора 53">{{cite book |title= Гора, том 53 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1997 |publisher= Комитет по горите |location= |isbn= |pages= 26 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>