Джон Харисън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 39:
С още по-голяма упоритост, през 1737г. Харисън се заема с изработката на по-добър хронометър вече в Лондон. Така през 1741г. моделът "H2" е готов за изпитания на презокеанско плаване. Въпреки, че е по-малък и по-надежден от предходния модел, Харисън сам намира недостатъци в "H2" и се захваща да го подобри.
Главен проблем на "H2" е това, че периодът на трептене на баланса се влияе от посоката на движение на кораба.
Харисън получава нови 500 паунда от Комисията за географската дължина и хвърля своите усилия върху разработката на "H3" - следващия модел морски хронометър. В "H3" Харисън прилага кръгов баланс, изобретява
Тези нововъдения ще окажат значителен тласък на техниката и до днес имат приложение.
[[File:H4 low 250.jpg|thumb|150px|Морският хронометър на Харисън (H4)]]
За разработката на "H3" Харисън жертва нови 17 години от живота си, но въпреки това не получава наградата на Комисията за географската дължина.
За това Харисън решава да изработи нов, още по-съвършен часовник, наречен от него "H4". Това му коства нови 6 години и хронометърът е готов.
"H4" е много компактен - има диаметър от само 13см. неговият корпус е сребърен, механизмът му извършва много сложно (за онези времена) движение. Температурната компенсация е изпълнена с регулируема биметална пластина. В централната ос има вградена и такава която задвижва секундарна стрелка. Този истински морски хронометър е тестван на реално плаване от Портсмут до Ямайка през 1761г. В Ямайка часовникът е имал отклонение
[[File:Harrison H4 clockwork 1.jpg|thumb|right|вътрешно устройство на часовника H4]]
Ред 50:
След дълго време на упорит труд Джон Харисън получава награда на Парламента. През годините той получава общо 23 065 паунда за работата си по морските хронометри:
От Комисията той получава 4 315 паунда за усъвършенстване на хронометъра и още 10 000 паунда през 1765г за "H4". Британският парламент му присъжда допълнително 8 750 паунда през 1773г.
Харисън умира през 1776г. и е погребан в гробището на църквата Сейнт Джон в Хемпстед, северен Лондон.
Различни производители на морски хронометри започват да произвеждат уреди използвайки дизайна на Харисън. Интересното е, че в края на 18-ти век тези прибори са толкова скъпи, че стойността на някои от тях излиза на почти 30% от стойността на морския съд.
Прецизните хронометри които изработва Харисън рязко намаляват инцидентите с британските кораби. А благодарние на тези малки уреди, кралският флот получава и сериозно преимущество в овладяването на морската шир. Множеството нововъдения на Харисън намират приложение и в други области на техниката, някои и до днес.
През 20-ти век благодарение на радиото са построени първите радиофарове. Те излъчват точно време и местоположението си и корабите масово започват да ги използват. В последствие чрез сателити в Космоса бива изградена Глобалната система за позициониране. С нейна помощ морските съдове определят положението си в океаните с точност достигаща 10 метра отклонение. В края на 20-ти век всеки масово произвеждан кварцов часовник има грешка от 2 секунди на месец, а хронометъра на Харисън е постигал 3 секунди на денонощие.
Въпреки това, всеки съвременен кораб и днес е оборудван с точен хронометър. Той не се сверява никога, а в корабния дневник се записва отклонението му. Всеки капитан на кораб умее да навигира с помоща на морския хронометър.
| |||