Софрони Стършенов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 31:
Стършенов създава разсадник и залесява Голия баир над жп линията в Трявна, което обаче засяга интересите на редица местни жители, които издействат от властите той да бъде наказан, а разсадникът - разрушен. Стършенов обаче успява да се пребори и в крайна сметка успява да залеси Голия баир. Друго голямо негово постижение е създаването на парка Чучура. В 1934 - 1935 година царица Йоана построява детски санаториум на Голия баир. Стръшенов работи като заместник-началник на горите на служба в министерството.<ref name="Гора 18"/> Като такъв изпраща най-хубавите екзотични горски дървета и храсти от всички разсадници в детския санаториум в Трявна, заради което е наказан „за местен патриотизъм“.<ref name="Гора 19">{{cite book |title= Гора, том 48 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1992 |publisher= Комитет по горите |location= |isbn= |pages= 19 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
В периода 1920 - 1930 година в Международния арбитражен съд в Хага се водят големи дела срещу България относно горите в Родопите и Рила за връщането им на предполагаеми частни собственици. Министерството на земеделието възлага на Стършенов да проучи всички достъпни турски архиви и да събира данни за собствеността на горите. Стършенов събира документи, превежда ги и доказва, че горите са били държавна, а не частна собственост, като изготвя специален доклад до министерството. Стършенов е подложен на корупционен натиск, като са му предложили един милион лева срещу оттегляне на информацията. След като Стършенов отказва, докладът му изчезва. Стършенов го изготвя наново и го предава директно на българскиия адвокат в Хага Коларов, като благодарение на него значителна част от делата са спечелени от българската страна.<ref name="Гора 19"/>
В началото на 30-те години на XX век работи по поддържането и укрепването на пороищата в БДЖ. В периода 1935 - 1940 година Стършенов е на служба в Министерството на земеделието, работи като началник секция „Залесяване“ в Самоков, след това отново е в министерството, а после е областен началник по горите в Хасково, където развива голяма дейност по арондиране и устройство на горите в областта. След [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|освобождението на Вардарска Македония]] в 1941 година Стършенов става областен началник на горите в [[Битолска област]]. След това заема същата длъжност в Горна Джумая (Благоевград), където се пенсионира.<ref name="Гора 19"/>
Заедно с друг виден български лесовъд, [[Тодор Димитров (лесовъд)|Тодор Димитров]], издава от 1931 до 1938 година „Горски справочник“, който дълги години е ценно помагало в практическата дейност на лесничеите.<ref name="Гора 53">{{cite book |title= Гора, том 53 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1997 |publisher= Комитет по горите |location= |isbn= |pages= 26 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
| |||