Разлика между версии на „Джон Харисън“

м
отстраняване на правописни и стилови грешки
м (отстраняване на правописни и стилови грешки)
 
== Проблемът на географската дължина ==
Определянето на текущото местоположение има фундаментално значение в навигирането. Векове наред моряците се мъчат да измислят прост и надежден метод за намирането координатите на кораба. И ако измерването на [[Географска координатна система|географската ширина]] ставало срвнително лесно с много добра точност, то определянето на географската ширинадължина било твърде неточно.
За мореплавателите, използването на часовник бил много удобен и лесен метод за намиране на географската дължина. Идеята при него е да има на борда часовник който да ви показва колко е часа на нулевия меридиан (или в пристанището на домуване, а то има известен меридиан). Всеки ден се определя най-високата точка на Слънцето, т.е. това е 12 часа по обед за текущото местоположение в морето. Разликата между двете времена дава меридиана на който се намира плавателния съд.
Но има едно важно условие за да бъде изпълнено всичко това - на кораба трябва да има много точен часовник. Последното е особено важно при продължителни плавания в открито море, когато дълго време не се вижда суша. След 15 век имало все повече такива плавания в посока новоткритата Америка.
 
== Страст към часовниците ==
През 1713г., едва навършил 20 години, Харисън прави своя първи стенен часовник изцяло от дърво. Вторият си часовник Харисън прави през 1715 г., а третият е произведен през 1717г. Тези три часовника са запазени до днес.
Някъде в началото на 1720 г. Харисън получил поръчка да ремонтира часовника на часовникова кула в имението Брокълсби Парк, Северен Линкълншир. Този часовник всъщност работел, но бил направен от дървени части и имал голяма грешка. Но на Харисъм му направило впечатление, че за разлика от други подобни часовници, този в Брокълсби Парк имал някои оригинални подобрения, специално направени с цел увеличенаувеличаване точностна точността.
В периода между 1725г и 1728г. Джон и неговия брат Джеймс, също опитен майстор на часовници, изработват поне 3 прецизни стенни часовника. Това били и най-точните за времето си часовници, с дълго махало и с дървени части (направени от дъб и от бакаутово дърво).
Джон Харисън бил човек с разнообразни способности, които умеел да използва за подобряване работата на часовниковите механизми. Той изобретява решетъчното махало, състоящо се от редуващи се месингови и железни пръти, така, че термичните разширения и свивания на различните метали взаимно да се компенсират.
 
Харисън умира през 1776г. и е погребан в гробището на църквата Сейнт Джон в Хемпстед, северен Лондон.
Различни британски производители на морски хронометри започват да произвеждат уреди използвайки дизайна на Харисън (едно от условията за Наградата). Интересното е, че в края на 18-ти век тези прибори са толкова скъпи, че стойността на някои от тях излиза на почти 30% от стойността на морския съд.
Прецизните хронометри които изработва Харисън рязко намаляват инцидентите с британските кораби. А благодарниеблагодарение на тези малки уреди, кралският флот получава и сериозно преимущество в овладяването на морската шир. Множеството нововъдения на Харисън намират приложение и в други области на техниката, някои и до днес.
През 20-ти век благодарение на радиото са построени първите радиофарове. Те излъчват точно време и местоположението си и корабите масово започват да ги използват. В последствие чрез сателити в Космоса бива изградена Глобалната система за позициониране. С нейна помощ морските съдове определят положението си в океаните с точност достигаща 10 метра отклонение. В края на 20-ти век всеки масово произвеждан кварцов часовник има грешка от 2 секунди на месец, а хронометъра на Харисън е постигал 3 секунди на денонощие.
Въпреки това, всеки съвременен кораб и днес е оборудван с точен хронометър. Той не се сверява никога, а в корабния дневник се записва отклонението му. Всеки капитан на кораб умее да навигира с помоща на морския хронометър.
 
През 20-ти век благодарение на радиото са построени първите радиофарове. Те излъчват точно време и местоположението си и корабите масово започват да ги използват. В последствие чрез сателити в Космоса бива изградена Глобалната система за позициониране. С нейна помощ морските съдове определят положението си в океаните с точност достигаща 10 метра отклонение. В края на 20-ти век всеки масово произвеждан кварцов часовник има грешка от 2 секунди на месец, а хронометъра на Харисън е постигал 3 секунди на денонощие.
Въпреки това, всеки съвременен кораб и днес е оборудван с точен хронометър. Той не се сверява никога, а в корабния дневник се записва отклонението му. Всеки капитан на кораб умее да навигира с помощапомощта на морския хронометър.
 
<br />
== Външни препратки ==
 
26

редакции