Ашурбанипал: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 32:
=== Първа война с Елам ===
Вероятно още преди края на първата египетска кампания, югоизточните граници на Асирийската империя са нападнати от съседното царство Елам. Мирът между Асирия и [[Елам]], установен още при Асархадон, продължавал и през първите няколко години от управлението на Ашурбанипал. В надписите си Ашурбанипал изтъква помощта която той оказва на еламските бежанци, които дошли в неговите земи, прогонени от сушата и глада настъпил в тяхната родина. В Елам е изпратено зърно, а еламитите са оставени да се върнат по домовете си при първата добра реколта. Въпреки проявата на благоволение, нарушаването на мирните отношения не е толкова неочаквано, предвид вековната враждебност между Асирия и Елам, както и традиционно близките отношения на еламитите с Вавилон.<ref name="CAH4">The Cambridge Ancient History (2nd edition), Volume III, Part 2, ''The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.'', Cambridge University Press (1991), p. 49; p. 52; p. 57 – 58; p. 147 – 148</ref><ref name="GF"/>
Между 667 и 665 г. пр.н.е. еламският владетел Уртаки (Уртаку/Уртак, ок. 675 – 664 г. пр.н.е.), влиза в съюз с Бел-Икиша – владетел на Гамбулу (арамейска племенна държава в южна Вавилония), бивш васал на Асирия и с Набу-шум-ереш – асирийския наместник в [[Нипур]] и приморска Вавилония (около северния бряг на [[Персийския залив]]). Коалицията нахлува в [[Месопотамия]] и заплашва Вавилон, от където наскоро възцареният Шамаш-шум-ишкун изпраща молба за помощ към брат си Ашурбанипал в Ниневия. В тази година главните асирийски военни сили са ангажирани с похода към Египет, но Ашурбанипал успява да събере армия, чието приближаване принуждава нападателите да се оттеглят.<ref name="CAH4"/><ref name="GF">Grant Frame: ''Babylonia 689 – 627 B.C.: A Political History'', Nederlands Historisch-Archaeologisch Instituut te Istanbul (1992, reprint 2007), p. 119 – 121</ref>
Отстъпващият Уртаку е победен на границата с Елам и моли за мир. Скоро след това той умира и на негово място еламитската аристокрация издига Теуман (664 – 653 г. пр.н.е.). Синовете на Уртаки и 60 от неговите роднини и приближени бягат при Ашурбанипал, който ги приема в Ниневия. Другите двама метежника Бел-Икиша и Набу-шум-ереш са оставени на предишните им длъжности, но Ашурбанипал взема техните синове и роднини за заложници.<ref name="CAH4"/><ref name="DDL1">Daniel David Luckenbill: ''Ancient Records of Assyria and Babylonia Volume 2: Historical Records of Assyria From Sargon to the End'', The University of Chicago Press (1927), [https://archive.org/details/LuckenbillAncientRecordsAssyria02/page/n335 p. 328 – 331 (§ 855 – 857)]; [https://archive.org/details/LuckenbillAncientRecordsAssyria02/page/n337 p. 330 – 335 (§ 858 – 866)]</ref><ref name="GF"/>
=== Съюз с Лидия ===
Ред 69:
=== Отпадане на Египет ===
Макар в привидно спокойна обстановка и без значителни стълкновения, към средата на VII век пр.н.е. далечната западна периферия се изплъзва от влиянието на Асирия. Гигес, владетелят на Лидия, прекратява ежегодните дипломатически делегации до Ниневия, изоставяйки вече неизгодните за него отношения с Ашурбанипал. Воден от търговски и стратегически интереси Гигес влиза в съюз с египетския фараон Псамтик I, на когото оказва военна помощ. Подпомаган от [[Йонийци|йонийски]] и [[Карийци|карийски]] наемници, след около 656 – 655 г. пр.н.е. Псамтик I успява да обедини Долен и Горен Египет, утвърждава властта си и отхвърля върховенството на Асирия. Псамтик спира плащането на васален данък и вероятно дори обсажда [[Филистимци|филистимския]] град [[Ашдод]] (ок. 654 г. пр.н.е.), намиращ се под асирийско подчинение. Въпреки това Псамтик I остава формален съюзник на Ашурбанипал, а отцепването на Египет не води до военна реакция от асирийска страна.<ref name="CAH7"/><ref name="CAH8">The Cambridge Ancient History (2nd edition), Volume III, Part 2, ''The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.'', Cambridge University Press (1991), p. 144; p. 709 – 714</ref><ref name="DDL4"/>
[[Файл:Assyria map ru.svg|мини|
Асирия не е в състояние да извършва систематични интервенции на толкова голямо разстояние от столицата си<ref name="ML"/>, нито разполага с необходимия военен, демографски и културен потенциал за да установи и поддържа трайно присъствие. Асирийските кампании в Египет поначало са били насочени срещу нубийските фараони, чиято намеса в Леванта е подкопавала асирийската хегемония там. След отстраняването на нубийските съперници и заграбването на значителни богатства, империята губи сериозен интерес към Египет, доколкото неговите управници не проявяват политически амбиции в [[Предна Азия]].<ref name="CAH8"/>
Ред 77:
=== Втора война с Елам ===
Победата на Асирия над Елам в 664 г. пр.н.е. е последвана от примирие, което продължава над десетилетие, въпреки враждебните взаимоотношения. През управлението на еламския владетел Теуман, противопоставянето между двете държави става все по-сериозно. Теуман се стреми да оформи антиасирийска коалиция с халдейските и арамейските народи в югоизточна Месопотамия, а вероятно и с вавилонците. Основателната загриженост на Асирия с този проблем е отразена в серия клинописни текстове от 658 – 657 г. пр.н.е., които съдържат запитвания от жреци към бог [[Шамаш]], касаещи астрологични предсказания за планираното анексиране на страната Гамбулу и очакваното нападение от страна на Елам. От тези сведения изглежда че армията на Ашурбанипал е поддържана в постоянна готовност за неизбежния сблъсък на изток.<ref name="МЮМ">М. Ю. Мочалов: ''Ассирийская держава. От города-государства – к империи'', Вече (Москва 2015), стр. 258 – 260</ref><ref>Ivan Starr: ''Queries to the Sungod: Divination and Politics in Sargonid Assyria'', SAA IV (State Archives of Assyria, Volume IV), Helsinki University Press (1990), p. 247 – 251 (SAA 4/Ch. 14, No. 270 – 273)</ref>
Когато при възкачването си Теуман започва разправа с конкурентите за властта, неговите племенници – синовете на Уртаку, намират спасение в Ниневия заедно с техните привърженици. Ашурбанипал не само отхвърля многократните настоявания на Теуман за връщане на бегълците, но и пленява двама еламски пратеници, отказвайки отговор. Това предизвикателство дава на Теуман достатъчен повод за война. Въпреки неблагоприятните знамения ([[лунно затъмнение]]), еламският владетел мобилизира войските и се отправя към Месопотамия (юли-август [[653 г. пр.н.е.]]). Ашурбанипал незабавно изпраща армия, която извършва рейд по поречието на река Тигър и блокира крепостта Дер, изминавайки разстоянието от Ниневия само за 10 дни. Асирийската армия пресреща еламците вероятно още преди те да пресекат границата на империята.<ref name="МЮМ"/><ref name="CAH4"/><ref name="GF2">Grant Frame: ''Babylonia 689 – 627 B.C.: A Political History'', Nederlands Historisch-Archaeologisch Instituut te Istanbul (1992, reprint 2007), p. 121 – 125</ref>
Неочакваната бързина и ефективност с която реагира Ашурбанипал, проваля плановете на Теуман и го принуждава да започне отстъпление. Еламският владетел още не е приключил преговорите за съвместни действия с арамеите от Гамбулу, които не успяват да вземат участие във войната. Преследван от превъзхождащите го асирийски войски, Теуман разполага силите си по бреговете на река Улай (дн. [[Карун]] или Керкех), в равнината до градчето Тулиз (Тил Туба), недалеч от [[Суза]]. Там еламската армия претърпява пълна катастрофа. Теуман прави отчаян опит да избяга в околните гори, но колесницата му се обръща и той е заловен от асирийците, които го обезглавяват пред погледа на еламските войници. Главата на Теуман по-късно е изпратена на Ашурбанипал като трофей.<ref name="CAH4"/><ref name="GF2"/><ref name="МЮМ"/><ref name="DDL1"/>
След кървавата битка еламската столица Суза отваря врати пред победителите. Ашурбанипал представя себе си не като завоевател, а като защитник и покровител на законните наследници, прогонени от узурпатора Теуман. Асирийските източници споменават че градовете и храмовете в страната са пощадени от плячкосване. По волята на Ашурбанипал, властта в Елам е поделена между двама от синовете на Уртаку – Хумбан-Никаш II (Уманигаш) и Тамариту (II), които стават васали на Асирия. Уманигаш е поставен в западната част на царството, със столица в Мадукту или Суза, а източните земи, със столица Хайдалу (Хидали), са присъдени на Тамариту. По този начин умишлено се създава предпоставка за бъдещи междуособици, които да разединят и обезсилят Елам.<ref name="МЮМ"/><ref name="CAH4"/><ref name="GF2"/><ref name="DDL1"/>
=== Анексиране на Гамбулу ===
{{раздел-мъниче}}
Line 82 ⟶ 91:
{{раздел-мъниче}}
== Втора половина на управлението ==
== Последни години ==▼
{{раздел-мъниче}}
▲=== Последни години ===
{{раздел-мъниче}}
| |||