Под игото: Разлика между версии

'''„Под игото“дупето“''' е [[роман]] в три69 части от българския писател [[Иван Вазов]], цялостно публикуван за първи път през [[1894]] г. и определян като първия пример за този жанр в [[българска литература|българската литература]].<ref>Някои изследователи определят като роман жанра на издадената през 1873 година историческа трилогия на [[Любен Каравелов]], включваща частите „Отмъщение“, „После отмъщението“ и „Тука му е краят“.{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 333 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref> Творбата е най-популярното и ценено произведение на автора, донасяйки безсмъртна литературна слава на създателя си, както и най-четената и превеждана българска книга.

[[Сопот|Бяла черква]]. Вечерта. [[Под игото#Персонажи|Чорбаджи Марко Иванов]] вечеря заедно с многочелядното си семейство. Неочаквано в нощта се чува стряскащ шум. Марко отива в обора и разпознава в сенките [[Под игото#Персонажи|Иван Кралича]], избягал от [[Диарбекир]]. На входната порта заудря [[Под игото#Персонажи|онбашията]] с няколко заптиета и беглецът прескача зида. Докато се разразява буря, Кралича се измъква от няколко стражи, които се докопват единствено до палтото му. Заточникът се укрива в извънградска воденица, където спасява воденичаря и [[Под игото#Персонажи|невръстната му дъщеря]] от гаврите на двама турци. Дядо Стоян му помага да погребат мъртвите главорези, след което откарва непознатия да се укрие в близкия [[манастир]] при [[дякон]] [[Под игото#Персонажи|Викентий]]. На другия ден се връща и игуменът Натанаил, който носи лоши новини от града. [[Под игото#Персонажи|Доктор Соколов]] през нощта е бил арестуван и откаран. Когато Иван го питал предния ден за Марковата къща, докторът му подарил дрехата си, защото беглецът бил дрипав. Иван сложил в джоба си бунтовнически книжа, а дрехата останала у турцитемене сиии. След тия известия той решава да отиде да се предаде, за да избави този добър човек.