264 136
редакции
м (Добавяне на Категория:Бедствия и катастрофи в Германия, ползвайки HotCat) |
(добавки) |
||
|bgcolor="orange"|{{center|'''Пожар в Райхстага'''<br>('''Der Reichstagsbrand''')}}
|-
!
|-
| <small>Дата: [[27 февруари]] [[1933]]</small>
'''Пожарът в Райхстага''' ({{lang-de|Der Reichstagsbrand}}) е [[палеж]] на [[Райхстаг]]а ([[парламент]]а на [[Германия]] в [[Берлин]]), извършен на [[27 февруари]] [[1933]] г. около 21:25 ч. Изиграва голяма роля за укрепването на властта на [[нацист]]ите в [[Германия]].
== Политически контекст ==
На парламентарните избори в Германия през юли 1932 година [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Националсоциалистическата германска работническа партия]] получава най-голям брой гласове, но не и парламентарно мнозинство, резултат, който се потвърждава на предсрочни избори през ноември. На 30 януари 1933 година лидерът на националсоциалистите [[Адолф Хитлер]] става канцлер без да разполага с мнозинство в парламента.<ref name="фосколо">{{cite book | last = Фосколо | first = Мона | year = 2013 | title = Георги Димитров. Една критическа биография | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2768-2 | pages = 128 – 130}}</ref>
== Развитие ==
Въпреки усилията на [[пожарникар]]ите сградата е обхваната от пламъци. Пожарът е потушен около 23:30 ч., но пленарната зала е напълно унищожена. Много бързо на мястото на пожара пристигат висши функционери на [[НСДАП]]
В близост до Райхстага е заловен полугол 24-годишният [[нидерландски]] комунист [[Маринус Ван дер Любе]]. Той веднага признава, че е действал сам с намерението това да послужи за знак за всеобщо [[въстание]]. Според признанията му той счупва прозорец, влиза в сградата и, използвайки подпалки и ризата си, запалва огън.
== Лайпцигски процес ==
{{основна|Лайпцигски процес}}
[[Файл:Stamps of Germany (DDR) 1982, MiNr Block 068.jpg|мини|Г. Димитров на Лайпцигския процес, пощенска марка на [[ГДР]]]]
Подпалвачът Маринус Ван дер Любе получава смъртна присъда от съда в Лайпциг и е екзекутиран.
По обвинения за съучастничество в подпалването на пожара са арестувани също германецът [[Ернст Торглер]]
Торглер е изпратен в [[концлагер]], но през 1934 г. дава обещание повече да не се занимава с политика и е освободен през 1935 г. Изключен е от КПГ. Българите получават политическо убежище в [[СССР]] и заминават за [[Москва]].
|