Уикипедия

Бяло море: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Giovannibgr (беседа | приноси)
11 редакции
м →‎Хидрография: печатно-граматична поправка
Редакция без резюме
Ред 23:
|Image caption=Map of the Aegean Sea
}}
'''Бяло море''' или '''Егейско море''' ({{стар|Б{{Уникод|ѣ}}ло море}}, {{lang-el|Αιγαίο Πέλαγος}}, ''Егѐо Пѐлагос'', {{lang-tr|Ege Denizi}}, ''Ѐге Денизѝ'') е полузатворено [[море]], част от [[Средиземно море]], разположено между [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] на запад и север, [[Мала Азия]] на изток и остров [[Крит]] на юг. На североизток чрез протока [[Дарданели]] се свързва с [[Мраморно море]]. Южната граница на Егейско море според Международната хидрографска организация се прокарва от крайбрежието на [[Мала Азия]] (южно от курорта [[Мармарис]]), северозападното крайбрежие на остров [[Родос]], протока Карпатос, южното крайбрежие на остров [[Карпатос]], северния бряг на остров Касос, протока Касос, северното крайбрежие на остров [[Крит]], протока Антикитира, остров Антикитира, протока Китира, източния бряг на остров [[Китира]] и завършва в крайната югоизточна част на полуостров [[Пелопонес]].<ref>International Hydrographic Organization: ''Limits of Oceans and Seas,'' 3. Auflage, Montecarlo 1953 ([http://iho.int/iho_pubs/standard/S-23/S-23_Ed3_1953_EN.pdf PDF online], 971 kB)</ref>. В тези си граници дължината му от север на юг е около 650 km, а максималната ширина в южната част около 450 km. Площ 214 хил.km²<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article125217.html «Большая Советская Энциклопедия» – Эгейское море, т. 29, стр. 562]</ref>
 
== Етимология ==
За гръцкото име на морето – ''Егейско'' – още от древността има различни обяснения. Според някои то идва от [[Древна Гърция|древногръцкия]] град [[Егей (Ахея)|Егей]] в [[Ахея]], а според други – от [[Егея (амазонка)|Егея]], царица на [[амазонки]]те, която умира в морето. Трети пък са на мнение, че морето носи името на цар [[Егей]], бащата на [[Тезей]], който се хвърля в морето, мислейки, че синът му е загинал. Най-вероятно гръцкото име на морето идва от старогръцката дума: '''αἶγες – aiges – аигес''', сиреч вълни, вуги (големи, пенести вълни). '''Егейско море''' е познато и като Архипелаго (Archipelago), тъй като на гръцки това означава „главно море”. Но Егейските острови са известни като принадлежащи към Егейското море, още повече че на много езици думата Архипелаго би се превела по несъответстващ на гръцкото значение начин.
 
== Географска характеристика ==
Ред 37:
 
=== Острови ===
ЕгейскоБяло море е характерно с множеството си острови. Наброяват се 1415, от които само 20 принадлежат на [[Турция]], а останалите са гръцки. Най-голям с площта си от 4165 km² е [[Евбея]]. Други по-големи са [[Хиос]], [[Лесбос]], [[Тасос]], [[Наксос]], [[Родос]], [[Самос]]. Островите формират четири по-малки архипелага: [[Цикладски острови]], Саронически острови, острови [[Южни Споради]] (Додеканези), острови [[Северни Споради]]. Останалите острови се определят като североегейски.
 
Повечето от островите в морето са част от Гърция. Те се разделят на седем архипелага:
Ред 47:
* [[Додеканези]] (или Южни Споради) ([[Самос]], [[Икария]], Калимнос, [[Кос (остров)|Кос]], Тилос, [[Родос]], Карпатос и др.)
 
Думата [[архипелаг]] първоначално се използва само за ЕгейскоБяло море и групите от острови в него. Много от островите в ЕгейскоБяло море, някои от които архипелази, всъщност са продължение на планините в Европа. Една от планинските вериги се простира през морето до Хиос, друга се простира през [[Евбея]] до Самос, а трета се простира през [[Пелопонес]] и [[Крит]] до [[Родос]], разделяйки Егейско море от [[Средиземно море]].<ref name="bse"/>
 
== Хидрография ==
[[Файл:Sunset at Aegean Sea, İzmir 04.jpg|мини|260px|Залез над морето от Измир, Турция]]
Средната дълбочина на морето е 1200 m. Максималната дълбочина е разположена в източната част на [[Критско море]], западно от остров [[Карпатос]] – 2529 m и падината южно от Халкидическия полуостров е с дълбочина до 1575 m. [[Соленост]]та е 37 – 38[[промил|‰]]. Приливите са полудневни с амплитуда от 0,3 до 0,6 m.
[[Файл:Alexandroupoli customs building.jpg|мини|262x262пкс|Сградата на Българското управление на Западна Тракия в Дедеагач, използвана от българската държава по време на Втората световна война.]]
 
ЕгейскитеБеломорските повърхностни води се движат във форма на спирала обратно на часовниковата стрелка, като средиземноморската вода се движи на север по западното крайбрежие на Турция, преди да бъдат изместена от малко по-плътна вода от [[Мраморно море]]. Притокът на по-студена и плътна вода от [[Черно море|Черно]] и [[Мраморно море]] се движи на запад покрай северното крайбрежие на ЕгейскоБяло море, след което завива на юг по протежение на източното крайбрежие на Гърция. Скоростта на теченията е от 0,5 до 1 km/h.
 
Хидрографският режим на морето зависи основно от регионалния климат, притокът на речна вода от големите реки вливащи се в северната му част, както и от сезонните промени в притока на повърхностните води от [[Черно море|Черно]] и [[Мраморно море]] през протока [[Дарданели]].
 
Водата в Бяло море е призната за притежаваща тонизиращи качества, въпреки че през август температурата й може да достигне до 25 градуса. Егейско море е по-малко солено, отколкото е Средиземното. Бяло море представлява истинска наслада за очите – на едно и също място може да се наблюдават няколко нюанса на водата – от светлосин през синьозелен, до тюркоазен и наситено тъмносин.
 
Температурата на водата на Бяло море през 1991 г. и 1992 г. има следните характеристики:
Line 66 ⟶ 67:
 
=== Морски транспорт, пристанища ===
Много от островите в ЕгейскоБяло море имат безопасни пристанища и заливи. В древни времена навигацията през морето е по-лесна, отколкото да се движите по суровия терен на гръцка част в Европа (и до известна степен крайбрежните райони на Анадола). Главни [[пристанище|пристанища]] са [[Пирея]], [[Солун]], [[Измир]]. Между островите има множество морски и [[ферибот]]ни връзки. През морето преминават всички морски пътища за [[Русия]], [[България]] и другите страни от Черноморския регион.
 
=== Разпределение на островите ===
Line 76 ⟶ 77:
=== Подземни ресурси ===
В северната част на морето е имало находище на нефт, разположено в Западна Тракия, и добиван от Гърция в продължение на 60 години. Днес то вече е изчерпано. Много от островите са вулканични, а мрамор и желязо се добиват на други острови.
 
== Туризъм ==
[[Файл:Tasos jedna plaza.jpg|мини|281x281пкс|Остров Тасос е популярна дестинация за балканските туристи]]
Около крайбрежието на Бяло море са разположени много курортни градове. Те са любими както на семейства с деца, така и на младежки компании и на улегнали двойки. Много от хотелите предлагат не само екскурзии до различните курорти наоколо, но също така глезотии като уиндсърф, тенис на корт, както и възможност за пазаруване в луксозни магазини.Туристите могат да се насладят както на модерни плажове, така и на романтични скали и заливчета, които от векове привличат пътешествениците с магията и очарованието си. Всички курорти на Егейско море посрещат посетители, които са свикнали на лукс и добро обслужване сред великолепна природа. Бяло море е като магнит за туристи от целия свят, но привлича и много любители на приятната почивка от балканските държави. Егейско море предлага на туристите както пясъчни плажове, така и плажове от едри кръгли камъни. Егейско море е истински рай за любителите на фотографията, и особено на подводното снимане, както и на феновете на гмуркането. Под водата има много интересни морски животни и растения. Бяло море е великолепно за туристите, когато е спокойно. То дарява със спокойствие и зарежда с положителна енергия. Но е напълно възможно туристите да попаднат и на буря. Но като правило вълнението в едно място на крайбрежието на Егейско море може да се смени с пълно спокойствие след няколко километра, така че алтернативи в това отношение се намират лесно.
 
== Историческа справка ==
=== Антична история ===
[[Файл:0142 - Archaeological Museum, Athens - Antikythera mechanism - Photo by Giovanni Dall'Orto, Nov 11 2009.jpg|мини|264x264пкс277x277px|Част от механизмът от Антикитира, намерена на дъното на Бяло море. Механизмът на Антикитара представлява антично устройство, предназначено да изобразява механически наблюдаемата конфигурация на слънчевата система.]]
Сегашното крайбрежие датира от около 4000 г. пр. Хр. Преди това време, на върха на последната ледникова епоха (около 16 000 г. пр.н.е.) морското ниво е по-ниски със 130 метра от днешното, а в по-голямата част от северното крайбрежие има големи и добре овлажнени крайбрежни равнини. Когато са заселени за първи път от човека, днешните острови, включително и Милос с важното си производство на [[обсидиан]], вероятно са все още свързани с континента. Настоящото крайбрежие придобива днешния си вид през 7000 г. пр.н.е., като морските нива след ледниковата ера продължават да се покачват още 3000 години след това.
 
Следващите бронзови цивилизации на Гърция и ЕгейскоБяло море са породили понятието „егейска цивилизация“. В древни времена по бреговете на морето са се зародили две древни цивилизации – минойската от Крит и микенската от Пелопонес.
 
По-късно се появяват градските полиси Атина и Спарта, както и много други, които съставляват Атинската и Гръцката цивилизация. Платон описва гърците, живеещи покрай Бяло море „като жаби около блатото“. Бяло море по-късно е нападнато от персите и римляните и е населявано от източните римляни (византийците), българите, венецианците, генуейците, селджуките и османците. Бяло море е мястото на възникване на демокрацията, а морските му пътища са били средство за контакт между няколко различни цивилизации в Източното Средиземноморие.
Line 90 ⟶ 95:
 
=== Проблемите на XXI век ===
През второто десетилетие на XXI век ЕгейскоБяло море е една от сцените на [[Европейска мигрантска криза|европейската мигрантска криза]], след като над 1 милион бежанци от различни райони на света, особено сирийци, иракчани и афганистанци, правят опити да избягат от войните и бедността в своите страни, опитвайки по своя път към Европа да прекосят морето от Турция към Гърция.
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Бяло_море“.