Облак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен: |
добавки по ен: |
||
Ред 49:
След столетия на спекулативни теории за образуването и поведението на облаците, първите наистина научни изследвания са предприети от [[Люк Хауърд]] в Англия и [[Жан-Батист Ламарк]] във Франция. Хауърд е методичен наблюдател със солидна основа в латинския език, която през 1802 година използва за класификацията на различни тропосферни облаци. Той смята, че променящите се форми на облаците са ключът към прогнозирането на времето. През същата година Ламарк работи независимо от него върху класификацията на облаците и предлага друга схема за наименования, която обаче не се налага дори в родината му, тъй като използва необичайни френски имена за видовете облаци. Неговата номенклатура включва дванадесет категории облаци с имена като „мъгляви“, „пъстри“ и „метловидни“. В същото време Хауърд използва общоприетия латински и номенклатурата му се възприема бързо.{{hrf|World Meteorological Organization|1975|IX–XIII}} Популярността на номенклатурата на Хауърд е такава, че германският поет с интерес към природните науки [[Йохан Волфганг фон Гьоте]] пише четири стихотворения за облаците, посвещавайки ги на Хауърд. В доразработен вид системата на Хауърд е официално приета на Международната метеорологична конференция през 1891 година.{{hrf|World Meteorological Organization|1975|IX–XIII}} Тя обхваща само тропосферните видове облаци, като откриването на по-високите облаци в края на XIX век води до създаването на отделна класификационна схема за тях.{{hrf|World Meteorological Organization|2017}}
== Образуване ==
Земните облаци могат да се наблюдават в по-голямата част от [[хомосфера]]та, включваща [[тропосфера]], [[стратосфера]] и [[мезосфера]]. В тези слоеве на [[атмосфера]]та въздухът може да се водонасити в резултат на своето охлаждане до [[точка на оросяване|точката на оросяване]] или с навлизане на влага от съседен източник.{{hrf|van den Hurk|2008}} Във втория случай насищането настъпва, когато точката на оросяване се повиши до средната температура на въздуха.
Адиабатно охлаждане се получава, когато един или повече от трите начина на издигане – циклонно (фронтово), конвективно или орографско – накара въздушна област, съдържаща невидима водна пара, да се издигне и охлади до своята точка на оросяване, температурата, при която въздухът се водонасища.{{hrf|Nave|2013}} Докато въздухът се охлажда до точката си на оросяване и се водонасища, водната пара обикновено кондензира и образува облачни капчици. Тази кондензация се извършва най-вече по кондензационни ядра, като солни или прахови частици, които са достатъчно малки, за да се задържат във въздуха от нормалната атмосферна циркулация.{{hrf|vsc.edu|2013}}{{hrf|Horstmeyer|2008}}
Фронтово и циклонно издигане възниква, когато стабилна въздушна маса е изтласкана нагоре от [[атмосферен фронт]] или около център на ниско налягане от процеса на конвергенция.{{hrf|atmos.uiuc.edu|2013}} Топлите фронтове, свързани с нетропическите циклони, обикновено създават предимно перестообразни и слоестообразни облаци върху големи области, освен ако приближаващата топла въздушна маса е нестабилна, като в този случай най-често в основния облачен пласт се формират мощни купести и купесто-дъждовни облаци.{{hrf|Weather Online|2013}} Студените фронтове обикновено се движат по-бързо и генерират по-тясна ивица облаци, предимно слоесто-купести, купести или купесто-дъждовни, в зависимост от устойчивостта на топлата въздушна маса непосредствено пред фронта.{{hrf|Grenci|2001|207 – 212}}
== Облачност ==
Line 125 ⟶ 132:
; Цитирани източници
* {{cite web | publisher = atmos.uiuc.edu | work = Elementary Meteorology Online | year = 2013 | url = http://ww2010.atmos.uiuc.edu/%28Gh%29/guides/mtr/cld/dvlp/frnt.rxml/~wintelsw/MET1010LOL/chapter06/ | title = Lifting Along Frontal Boundaries | accessdate = 2015-03-20 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = endic.ru | year = 2015 | url = http://endic.ru/rusethy/Oblako-2386.html | title = Облако | work = endic.ru | accessdate = 2019-01-23 | lang = ru}}
* {{cite book | last = Grenci | first = Lee M. | coauthors = Jon M. Nese | title = A World of Weather: Fundamentals of Meteorology: A Text / Laboratory Manual | year = 2001 | publisher = Kendall/Hunt Publishing Company | isbn = 978-0-7872-7716-1 | oclc = 51160155 | url = https://books.google.com/?id=oh8lqM5obuYC&pg=PA212 | edition = 3 | lang = en}}
* {{cite web | last = Horstmeyer | first = Steve | title = Cloud Drops, Rain Drops | year = 2008 | url = http://www.shorstmeyer.com/wxfaqs/float/float.html | accessdate = 2012-03-19 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = National Weather Service | year = 2013 | title = Weather Terms | url = http://www.erh.noaa.gov/box/glossary.htm | accessdate = 2013-06-21 | lang = en}}
* {{cite web | last = Nave | first = R | year = 2013 | url = http://hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/hbase/thermo/adiab.html | title = Adiabatic Process | publisher = gsu.edu | accessdate = 2013-11-18 | lang = en}}
* {{cite web | last = Toth | first = Garry | coauthors = Don Hillger (ed.) | title = Ancient and pre-Renaissance Contributors to Meteorology | year = 2007 | url = http://rammb.cira.colostate.edu/dev/hillger/ancient.htm#biruni | publisher = Colorado State University | accessdate = 2014-11-30 | lang = en}}
* {{cite web | last = van den Hurk | first = Bart | coauthors = Eleanor Blyth | year = 2008 | url = http://www.knmi.nl/~hurkvd/Loco_workshop/Workshop_report.pdf | title = Global maps of Local Land-Atmosphere coupling | publisher = KNMI | accessdate = 2009-01-02 | deadurl = yes | archiveurl = https://web.archive.org/web/20090225074154/http://www.knmi.nl/~hurkvd/Loco_workshop/Workshop_report.pdf | archivedate = 2009-02-25 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = vsc.edu | work = Elementary Meteorology Online | year = 2013 | url = http://apollo.lsc.vsc.edu/~wintelsw/MET1010LOL/chapter06/ | title = Humidity, Saturation, and Stability | accessdate = 2013-11-18 | deadurl = yes | archiveurl = https://web.archive.org/web/20140502055741/http://apollo.lsc.vsc.edu/~wintelsw/MET1010LOL/chapter06/ | archivedate = 2014-05-02 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = Weather Online | year = 2013 | url = http://www.weatheronline.co.uk/reports/wxfacts/Sometimes-a-bit-fishy.htm | title = Mackerel sky | accessdate = 2013-11-21 | lang = en}}
* {{cite book | publisher = World Meteorological Organization | title = International Cloud Atlas, preface to the 1939 edition | volume = I | year = 1975 | url = http://library.wmo.int/pmb_ged/wmo_407_en-v1.pdf | isbn = 978-92-63-10407-6 | accessdate = 2014-12-06 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = World Meteorological Organization | title = Upper atmoospheric clouds, International Cloud Atlas | year = 2017 | url = https://cloudatlas.wmo.int/upper-atmospheric-clouds.html | accessdate = 2017-07-31 | lang = en}}
| |||