Разлика между версии на „Планиница (община Цариброд)“

м
м (замяна с n-тире; козметични промени)
Често, за да разграничават селото в Западните покрайнини от [[Планиница (община Пирот)|това]] в съседната [[Пирот (община)|община Пирот]] е наричано '''Горна Планинѝца''' ({{lang-sr|Горња Планиница}}) или '''Бугарска Планинѝца'''.
== История ==
Селото е споменато като ''Планинци'' в османски регистър от ХV век. [[Тимар]] е на диздаря Саруч, има 28 домакинства, две вдовици и общ приход - 2487 [[акче]]та.<ref>[http://digitalna.nb.rs/wb/NBS/Zavicajne_zbirke/Narodna_biblioteka_Pirot/Pirotski_zbornik/NBPI-zbornik-07#page/15/mode/1up Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 7, Пирот 1975, с. 28.]</ref>. В регистър на [[войнуци|войнушките]] бащини от [[1606]] година селото е посочено като ''Планинче'', спадащо към [[каза]] [[Шекир кьой]]. Има една войнушка бащина – на Джордже Димитри.<ref>Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 243.</ref>
 
При прокарването на границата по [[Берлински договор|Берлинския договор]] от [[1878]] година селото е разделено на две. Една, част, която започва да се нарича и [[Долна Планиница]], е включена в [[Сърбия]], а другата, Горна Планиница - в [[Княжество България|България]].<ref name="Ћирић,160">[http://digitalna.nb.rs/wb/NBS/Zavicajne_zbirke/Narodna_biblioteka_Pirot/Pirotski_zbornik/NBPI-zbornik-08#page/160/mode/1up Ћирић, Јован. Насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 8-9, Пирот 1977, с. 160.]</ref>