Съвместно командване на специалните операции: Разлика между версии

На 18. 03. 1943 г. със служебно поверително Писмо I-УО № 2019 на началника на въздушните на Н. В. войски генерал-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се от обучение две роти парашутисти да бъде сформирана парашутна дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в нашата армия. Парашутната дружина е в състав 19 офицери, 60 подофицери и 348 войника. Още същия ден в Заповед № 1 по дружината, назначеният за временен командир капитан [[Любомир Ноев]], обявява нейния временен щат. <ref>[http://pan.bg/view_article-10-996-Kakvi-sa-prichinite-za-syzdavaneto-na-parashutnata-druzhina-predi-67-godini.html Какви са причините за създаването на парашутната дружина преди 67 години?], Pan.bg</ref>

След като България преминава на страната на Съюзниците на 8 септември 1944, като на германски възпитаници се гледа с недоверие. Това обаче остава неоправдано. На 10 октомври Парашутната дружина пристига в Гюешево и е включенапридадена вкъм частите на [[Втора пехотна тракийска дивизия]] към Първа армия, която е под командването на ген-майор Владимир Стойчев. По време на [[Страцинско-Кумановска операция|Кумановската настъпателна операция]] армията е спряна на силно укрепената Стражинска позиция. Командването решава да засили настъпващите части като в боя трябва да се включи и дружината. На нея се пада най-укрепената част. Целта е да пробие в тила позицията и да отвори пътя на Първа армия за настъпление към Скопие и Куманово. Боят започва в 7 часа сутринта на 18 октомври и продължава до 15 часа следобед, когато позицията бива овладяна. Парашутната дружина губи голяма част от състава си – 36 убити и 69 ранени. Изключителен героизъм проявява ефрейтор Никола Паскалев Николов, който с цената на живота си скача във вражески бункер, унищожава го и така проправя път на другарите си. В боя загива и заместник-командирът Димитър Захариев Николов, който сам тръгва в атака, увличайки след себе си бойците. Когато на Стражин пристига генералът на Първа армия, командирът на дружината – кап. Любомир Ноев със сълзи на очи докладва: „Господин генерал, загинаха ми момчетата!“. След боевете за Стражин дружината е придадена към Първа пехотна дивизия и участва в боевете за овладяване на Страцинската позиция от 20 до 25 октомври. Общо в тези боеве дружината дава 59 убити и 109 ранени. Парашутната дружина също участва в превземането на [[Куманово]] и влиза първа в града, в боевете на Страцинската позиция и при с. Горно Нагоричене.<ref>[ http://www.bgarmy.eu/?action=news&id=8698 67 години от сформирането на Парашутната дружина], в. „Българска армия“ </ref> На 24 ноември дружината е посрещната триумфално при завръщането си в София. Дружината взема участие и във втората фаза на войната, като на 4 февруари 1945 г. са формирани два взвода с 82 парашутисти, изпратени за охрана на 3-ти и 4-и корпус в [[Унгария]]. На 16 април при боевете край с. Зашевац при внезапен минометен огън е убит командирът на дружината майор Любомир Ноев.<ref>Ташев, Ташо. Българската войска 1939-1945. София, Военно издателство, 2008, с. 271-272.</ref>

„Парашутната дружина (800 бойци), на която гледаха с недоверие, защото бе обучена в Германия, атакува смятания за непревземаем връх Стражин и го превзе в първата атака с цената на 54 убити. Единствено на парашутистите бе позволено да пренесат убитите си другари в София и да ги погребат във военното гробище.“ – професор Божидар Димитров. <ref>[http://spetsnaz-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=53:2010-10-10-09-55-19&catid=1:latest-news&Itemid=1 Парашутната дружина], Spetsnaz-bg.com</ref>