Петър Младенов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 79:
 
=== Управленски постове и държавен глава ===
{{повече източници|15:41, 26 януари 2019 (UTC)}}
 
През 1971 г. става [[министър на външните работи]] и остава на тази длъжност в 4 поредни правителства до 1989 г. Ползващ се с личните предпочитания на диктатора [[Тодор Живков]], към момента на избирането му на този пост Младенов е на 35 години и така става най-младият български външен министър{{hrf|Христов|2009|127}} до избора на [[Надежда Михайлова]] през 1997 година. Той е и най-дългогодишният (в продължение на 18 години) външен министър на България. Избиран е за кандидат-член, а по-късно за член на [[Политбюро на ЦК на БКП]].
 
В началото на 1985 година е част от специална временна комисия от висши функционери, която координира т.нар. [[Възродителен процес]].{{hrf|Христов|2009|313}}
 
На 24 октомври 1989 година Петър Младенов подава оставка след остър телефонен разговор с Тодор Живков,.<ref койтоname=Letter>{{cite сеweb опитва да предотврати негова среща с американския посланик [[Сол Полански]] и обвинява [[Съединени американски щати|Съединените щати]] в намеса във вътрешните работи на Българияurl=http://www.faktite.bg/source/95 В|title=Документът, придружаващотокойто оставкатапредизвика му10 писмоноември до|publisher=ФАКТИТЕ Политбюро|accessdate=Jan Младенов26, отправя тежки нападки срещу Живков за неговите провали в стопанската и външнополитическата област.{{hrf|Христов|2009|607 –2019 608}}</ref>
Чрез този разговор Живков се опитва да се намеси в непосредствено предстояща среща на Младенов с американския посланик [[Сол Полански]], обвинява [[Съединени американски щати|Съединените щати]] в намеса във вътрешните работи на България, и окачествява срещата като ненужна. В придружаващото оставката му писмо<ref name=Letter /> до Политбюро, Младенов мимоходом обвинява Живков „[че е довел] страната до дълбока икономическа, финансова и политическа криза, ... [че е изолирал] България от света“, и че „[с] една дума, със своята политика Тодор Живков [е изхвърлил] България извън бързея на времето.“<ref name=Letter />{{hrf|Христов|2009|607 – 608}}
 
Малко по-късно организира{{източник||2019|01|26}} заедно със своя състудент и приятел [[Андрей Луканов]], и с помощта на [[Добри Джуров]] и [[Станко Тодоров]], вътрешнопартийния преврат, довел до отстраняването на Тодор Живков от партийното ръководство на пленум на ЦК на БКП на [[10 ноември 1989]] г. Оглавява партията<ref>{{cite web|title=Governance After Zhivkov|url=http://bulrefsite.entrewave.com/view/bulrefsite/s129p162.htm|work=Bulgarian Free Books – Bringing the Reformation to Bulgaria!|publisher=Lehman Websites|accessdate=1 март 2014}}</ref> като неин [[Генерален секретар на ЦК на БКП|генерален секретар]] до промените в Конституцията (с отпадането на клаузата за „ръководната роля на БКП“ и въвеждането на забрана за държавния глава да бъде член на ръководството на партия) през април 1990 г.
 
Заменя Тодор Живков също и като [[председател на Държавния съвет]] на [[17 декември]] [[1989]] г. След промяна на [[Конституция на Народна република България (1971)|Конституцията]] на [[3 април]] [[1990]] г. Държавният съвет е разформирован и Младенов е избран за [[председател (президент) на Републиката|председател (президент) на Народната република]].