Разлика между версии на „Каликст III“

37 байта изтрити ,  преди 1 година
форматиране: 4x число+г., 2x кавички, нов ред (ползвайки Advisor)
м (замяна с n-тире; козметични промени)
(форматиране: 4x число+г., 2x кавички, нов ред (ползвайки Advisor))
{{без източници}}
{{Папа|
Име=Каликст III|
}}
 
'''Каликст III''' е римски папа от [[8 април]] [[1455]] до [[6 август]] [[1458]]  г. Рожденото му име е Алфонсо ди Борджия {{lang-it|di Borgia}}, или "Алонсо„Алонсо де Борха"Борха“ – от {{lang-es|de Borja}}.
 
Алонсо де Борха (Борджа, [[Борджии|Борджия]]) е роден на [[31 декември]] [[1378]] в Ла Торета, днес близо до Каналс, Валенсия (в наши дни [[Испания]], но тогава [[Кралство Валенсия]] под [[Арагонска корона|Арагонската корона]]).
 
Неговата ранна кариера започва като професор по право (юрист-теолог) в Университета в [[Лерида]]. След това служи като дипломат в услуга на кралете на Арагон. Способства за примирието между краля на Неапол [[Алфонс I]] и папа [[Мартин V]].
 
През 1444  г. папа [[Евгений IV]] го издигна до [[кардинал]].
 
== Управление ==
В центъра на управлението на папа Каликст III било завършването на антитурската кръстоносна война. За да осъществи този си интерес, той развил бурна дипломатическа дейност. На 15 май 1455  г. се обърнал към Бургундския херцог. Опростил всички негови и на армията грехове, обложил с данък доходите на всички църкви (1/10 част) и публикувал булата "In„In sacra"sacra“. От този момент започнал да действа нов вид папски данък, под предлог за покриване на нуждите за борба с турците.
 
Пропагандисти за кръстоносен поход били [[францисканци]]те, най-известният сред който бил свети Йоан Капистран. Според плана на папата, трябвало да се организира едновременно нападение срещу турците по суша и море. На Балканите възлагал надежди на унгарския регент [[Янош Хуняди]], а по море със задачата трябвало да се заемат папата и Венеция. С тази цел Каликст III създал самостоятелен папски военен флот. Въпреки усилията на папата обаче борбата срещу турците легнала на плещите на Унгария и Албания. Франция тъкмо завършила [[Стогодишната война]], а Венеция търгувала активно с Турция и не искала кръстоносния поход да нанесе удар на нейните търговски интереси. Не се отзовали нито Флоренция, нито Генуа, но въпреки заплахата от страна на папата.
 
На 29 юни 1456  г. папата въвежда биенето на камбаните в католическите храмове по средата на деня, призовавайки вярващите към молитва за защитниците на християнството. Тази традиция се е запазила и до наши дни.
 
Армията на кръстоносците под предводителството на Ян Хуняди през 1456 г. удържа победа над турците при Белград (виж [[Обсада на Белград (1456)]]). В резултат обаче на разразилата се след това чумна епидемия, умират и Хуняди, и Капистран.