Разлика между версии на „Джон Харисън“

м
редакция без резюме
м
 
== Проблемът на географската дължина ==
Определянето на текущото местоположение има фундаментално значение в навигирането. Векове наред моряците се мъчат да измислят прост и надежден метод за намирането координатите на кораба. И ако измерването на [[Географска координатна система|географската ширина]] ставало срвнителносравнително лесно с много добра точност, то определянето на географската дължина било твърде неточно.
 
За мореплавателите, използването на часовник бил много удобен и лесен метод за намиране на географската дължина. Идеята при него е да има на борда часовник който да показва колко е часа на нулевия меридиан (или в пристанището на домуванедокуване, а то има известен меридиан). Всеки ден се определя най-високата точка на Слънцето, т.е. това е 12 часа по обед за текущото местоположение в морето. Разликата между двете времена дава меридиана на който се намира плавателния съд.
 
Но има едно важно условие за да бъде изпълнено всичко това – на кораба трябва да има много точен часовник. Последното е особено важно при продължителни плавания в открито море, когато дълго време не се вижда суша. След 15 век имало все повече такива плавания в посока новоткритата Америка.
През 1713 г., едва навършил 20 години, Харисън прави своя първи стенен часовник изцяло от дърво. Вторият си часовник Харисън прави през 1715 г., а третият е произведен през 1717 г. Тези три часовника са запазени до днес.
 
Някъде в началото на 1720 г. Харисън получил поръчка да ремонтира часовника на часовникова кула в имението Брокълсби Парк, Северен Линкълншир. Този часовник всъщност работел, но бил направен от дървени части и имал голяма грешка. Но на ХарисъмХарисън му направило впечатление, че за разлика от други подобни часовници, този в Брокълсби Парк имал някои оригинални подобрения, специално направени с цел увеличаване на точността.
 
В периода между 1725 и 1728 г. Джон и неговия брат Джеймс, също опитен майстор на часовници, изработват поне 3 прецизни стенни часовника. Това били и най-точните за времето си часовници, с дълго махало и с дървени части (направени от дъб и от бакаутово дърво).
Харисън получава нови 500 паунда от Комисията за географската дължина и хвърля своите усилия върху разработката на „H3“ – следващия модел морски хронометър. В „H3“ Харисън прилага кръгов баланс, изобретява [[Лагер (механизъм)|търкалящите се (ролкови) лагери]] с цел намаляване на триенето и налага използването на биметалната пластина.
 
Тези нововъдениянововъведения ще окажат значителен тласък на техниката и до днес имат приложение.
[[File:H4 low 250.jpg|thumb|150px|Морският хронометър на Харисън (H4)]]
За разработката на „H3“ Харисън жертва нови 17 години от живота си, но въпреки това не получава наградата на Комисията за географската дължина.
Различни британски производители на морски хронометри започват да произвеждат уреди използвайки дизайна на Харисън (едно от условията за Наградата). Интересното е, че в края на 18-ти век тези прибори са толкова скъпи, че стойността на някои от тях излиза на почти 30% от стойността на морския съд.
 
Прецизните хронометри които изработва Харисън рязко намаляват инцидентите с британските кораби. А благодарение на тези малки уреди, кралският флот получава и сериозно преимущество в овладяването на морската шир. Множеството нововъдениянововъведения на Харисън намират приложение и в други области на техниката, някои и до днес.
 
През 20-ти век благодарение на радиото са построени първите радиофарове. Те излъчват точно време и местоположението си и корабите масово започват да ги използват. В последствие чрез сателити в Космоса бива изградена Глобалната система за позициониране. С нейна помощ морските съдове определят положението си в океаните с точност достигаща 10 метра отклонение. В края на 20-ти век всеки масово произвеждан кварцов часовник има грешка от 2 секунди на месец, а хронометъра на Харисън е постигал 3 секунди на денонощие.