Влахо-български грамоти: Разлика между версии

'''Влахо-българските грамоти''' и хронологично следващите ги '''влахо-молдовски грамоти''' са паметници на [[българския език]] и средновековната история от земите на днешна [[Румъния]], създадени най-вече от [[влашко|влашките]] и [[молдова|молдовските]] войводи в периода ХIV-ХVIIвХVII век на [[влахо-молдовска редакция на старобългарския език]].

Грамотите имат и уникална историческа стойност. Те свидетелстват, че подобно на българските и руските царе и на немския кайзер, извеждащи титула си според римо-византйската традиция от името на [[Юлий Цезар]], титулът на влашките войводи неизменно е '''Іw''' средновековното записване на Йоан - от името [[Иван Асен I|Йоан Асен]] на българския царски дом, техен сюзерен и безспорен авторитет за тях, от който те получават властта си.<ref>[http://www.promacedonia.org/lm_da/lm_da_dako-romyni_1.htm#15 Д-ръ Л. Милетичъ и Д. Д. Агура, Бѣлѣжки отъ едно научно пѫтуванье въ Ромъния, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость..., стр.263, 264, 265]</ref>. Именно там по безспорен начин е посочено, че [[Влашко|Влашкото княжество]] е васално на България чак до падането на Търновското царство под турска власт и че по времето на цар [[Иван Шишман]] на [[Карпатите]] има българска [[митница]] при прохода между замъка [[Бран]] и [[Рукър - Бран (проход)|Рукър]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/lm/lm_6a.htm#g2 Л. Милетичъ, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II, стр.47, Грамота № 2 (арх. № 299) отъ Радула II (1375—1380): ''„Тѡго радї, ц а р ю А л е ѯ а н д р е, варе ктȍ ти вамеш въ Рѹокеръ, да мѹ запрѣтиш да ѹзимат вамѫ, що закон. А инако да не смѣетъ ѹчинит. И кои либо щет битъ вамеш под Дѫбовнцѫ, и тои та(ко)ждере да имъ ѹзимат."'']</ref> <ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/za.htm Пламен Павлов, За северната границя на Второто българско царство през ХIII-ХIV век, © Електронно списание LiterNet, 11.06.2009, № 6 (115)]</ref>

Открити са десетки влахо-български и влахо-молдовски грамоти. Най-старата запазена грамота е от времето на войводата [[Владислав I|Владислав]] (1364-1372), но не може да бъде датирана по-точно. Най-старата точно датирана грамота е от 1379 г. Последните, които могат да се отнесат към тази група, средновековни документи са от ХVII ввек от времето на управлението на [[Константин Бранковяну]].