Уикипедия

Народна република България: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м форматиране: 24x запетая, 9x точка, 8x тире, 4x кавички, 2x интервал, 2x тире-числа, 2x число+г., заглавие-стил, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 161:
 
=== 1947 – 1971 г. ===
[[Файл: Bundesarchiv Bild 183-B0115-0010-066, Berlin, VI. SED-Parteitag, Warnke, Shiwkow - Zhivkov.jpg|мини|Генералния секретар на ЦК на БКП 1954-1989г – 1989 г., Председател на Министерския съвет на НРБ 1962-1971г – 1971 г. и Председател на Държавния съвет на НРБ [[Тодор Живков]] ]]
''[[Димитровската конституция]]'' е съставена под ръководството на [[Георги Димитров]] и по модел на конституцията на СССР от 1936 г. Според нея всеки гражданин е равен пред закона, освободен от дискриминация, има право на социална помощ и [[свобода на словото]], печата и събранията, неприкосновеност на личност и дом, но тя забранява всяка дейност, която може да застраши „постиженията на Септемврийската революция“.<ref>[https://archive.is/20121213090039/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0056) Димитровската конституция], Библиотека на Конгреса.</ref>
 
Ред 244:
== Държавно устройство ==
{{основна|Държавно устройство на Народна република България}}
[[Файл:Sofia, 1984.jpg|мини|Щабът на [[БКП|Българската комунистическа партия]] – [[Партиен дом|Партийният дом]] в [[София]], [[1984]] г.]][[Файл:Georgi Traikov.jpg|мини|Секретаря на [[БЗНС (казионен)]] от 1947 до 1974г1974 г. и председател на Президиума на Народното събрание на Народна република България от 1964 -1971г1971 г. [[Георги Трайков]]]]
Според [[Конституция на Народна република България (1971)|Живковската конституция]], Глава I, чл. 1 ал.1, ал 2 и ал 3 и чл. 2:
 
Ред 252:
 
Представителни органи в НРБ са [[Народното събрание]] и [[народни съвети|народните съвети]], които се избират въз основа на всеобщо и пряко избирателно право с тайно гласуване. Избиратели и избираеми са всички граждани на НРБ, навършили 18-годишна възраст, без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие, имотно състояние, служебно или обществено положение, с изключение на поставените под пълно запрещение.
 
=== Държавен статут на партийните ръководни длъжности БКП и БЗНС (казионен) ===
{{основна|БКП}} {{основна|БЗНС (казионен)}}
Съгласно чл.1 , ал.3 от Конституцията на НРБ Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в НРБ в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз. Така двете управляващи партии имат съвместна ръководна роля и решенията на техните ръководни органи - – Политбюро на ЦК на БКП , Секретариат на ЦК на БКП и Постоянно присъствие на БЗНС имат задължителен характер за висшите държавни органи , макар немалко решения на висши държавни органи да са вземани без предварително решение на висши партийни органи. Поради това ръководните длъжности във висшите органи на БКП и БЗНС - – генерален секретар на ЦК на БКП , секретари на ЦК на БКП - – всеки отговарящ за съответен ресор от политиката и иакономиката на държавата, членове на Политбюро на ЦК на БКП , секретар на БЗНС , секретари на Постоянното присъствие на БЗНС - – всеки отговарящ за съответен ресор на политиката и икономиката на държавата и членове на Постоянното присъствие на БЗНС имат държавен статут, и съгласно установената практика партийни (на БКП и БЗНС) ръководители участвуват в заседанията на държавните органи , като ролята на партийните ръководители е да координрат по партийна линия съответния политически или икономически ресор а съгласно правилниците за държавен протокол и държавно обслужване, при подреждане на официални мероприятия стоят в протоколът по високо от висшите държавни ръководни длъжности и подобно на държавните ръководители се обслужват от държавното Управление за безопасност и охрана - – УБО.Има много случаи в които членове на партийните ръковдства на БКП и БЗНС заемат едновременно висши държавни постове като министър , заместник-председател на Министерския съвет , заместник-председател на Държавния съвет, член на Държавния съвет. Генералния секретар на ЦК на БКП е и председател на Държавния съвет на НР.България , а секретаря на БЗНС е първи зам.председател на Държавния съвет на НРБ.Членовете на Политбюро на ЦК на БКП и секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС са по право членове на Държавния съвет на НРБ или са министри от правителството и заместник-председатели на Министерския съвет. Членовете на Постоянното присъствие на БЗНС могат да бъдат и са избирани за министри. Навсякъде решенията за упралвението на страната се взимат съвместно от двете партии и държавното ръководство. За функциите на висшите партийни ръководни органи действа постановеното в уставите на БКП и БЗНС (казионен), като за официален държавен нормативен акт , регламентиращ правомощията и функциите им се приема текста на чл.1 алинея 3 от Конституцията на България от 1971г1971 г., съгласно който двете партии в тясно братско сътрудничество ръководят изграждането на развито социалистическо общество.
 
=== Народно събрание ===
Line 273 ⟶ 274:
=== Народни съвети ===
{{основна|Народни съвети в Народна република България}}
Народните съвети са [[местно самоуправление|местни органи]] на държавната власт и народното самоуправление. Те са [[околия|околийски (до1959гдо1959 г.)]], [[община|общински]], [[район]]ни (в [[София]] и [[Пловдив]]) и [[окръг|окръжни]] и [[област|областни (след 1987)]]. Осъществяват държавната политика на своята територия. Избират се за срок от 2,5 години. Състоят се от съветници, избирани на територията на окръга, района, общината. Дават отчет за дейността си пред избирателите най-малко 1 път в годината. В своята дейност се опират на инициативата и широкото участие на населението, работят в тясно взаимодействие с политически, професионални и други обществени организации. Изпълнително-разпоредителни органи на народните съвети са изпълнителните комитети, избирани от състава на народните съветници.
 
=== Съдебна система ===
Line 284 ⟶ 285:
В Глава XI, чл. 139 – 141 [[Конституция на Народна република България (1971)|Живковската конституция]] определя държавните символи на Народна република България.
 
; Знаме
 
Знамето на Народна република България е трицветно – бял, зелено и червен цвят, поставени водоравно. На левия горен ъгъл на бялото поле е изобразен държавният герб.
 
; Герб
Гербът (фактически емблема) на Народна република България е кръгъл, в средата на небесносин фон е изобразен изправен лъв на [[зъбчато колело]]. Фонът е обграден от двете страни с житни класове, обвити по средата с национална трицветна лента. Над лъва е изобразена червена [[Червена звезда|петолъчна звезда]], а отдолу, където се преплитат класовете, съгласно моделът на гербът приет с т.нар.Димитровска конституция от 1947г1947 г. на червена лента е написана датата 9.IX.1944г1944 -г. – денят на Деветосептемврийската революция , а съгласно втория модел на гербът приет с конституцията от 18 май 1971г1971 г. извстна като живковска конституция са написани със златен цвят годините на основаването на първата българската държава ([[681]]) и „победата на социалистическата революция“ (Деветосептемврийския преврат) в България ([[1944]]) като този вариант на гербът на НРБ е валиден до 1990г1990 г.▼
 
▲Гербът (фактически емблема) на Народна република България е кръгъл, в средата на небесносин фон е изобразен изправен лъв на [[зъбчато колело]]. Фонът е обграден от двете страни с житни класове, обвити по средата с национална трицветна лента. Над лъва е изобразена червена [[Червена звезда|петолъчна звезда]], а отдолу, където се преплитат класовете, съгласно моделът на гербът приет с т.нар.Димитровска конституция от 1947г на червена лента е написана датата 9.IX.1944г - денят на Деветосептемврийската революция , а съгласно втория модел на гербът приет с конституцията от 18 май 1971г извстна като живковска конституция са написани със златен цвят годините на основаването на първата българската държава ([[681]]) и „победата на социалистическата революция“ (Деветосептемврийския преврат) в България ([[1944]]) като този вариант на гербът на НРБ е валиден до 1990г.
 
;Държавен печат
Line 296 ⟶ 295:
На държавния печат на Народна република България е изобразен държавният герб, около него има надпис „''Народна република България''“, а в долната част – „''държавен печат''“.
 
; Химн
 
„[[Шуми Марица]]“ се използва като национален химн до [[1947]] г. За последен път тя е изпълнена на [[1 януари]] 1947 г. от съветския Ансамбъл на Червената армия „Александров“ по време на прием, даден от председателя на VI велико народно събрание [[Васил Коларов]]. След това на песента започва да се гледа като на „буржоазен остатък“, несъвместим с новата действителност.
 
Line 304 ⟶ 302:
След премахването на [[култ към личността|култа към личността]] на [[Сталин]] през [[1950-те|50-те]] години и настъпилото леко охлаждане на отношенията със [[СССР]], на [[8 септември]] [[1964]] г. Президиумът на Народното събрание с указ обнародва новия химн на страната „[[Мила родино]]“. За първи път като национален химн песента „Мила родино“ е изпълнена на тържествата на [[9 септември]] 1964 г. по повод 20-годишнината „на социалистическата революция“ в България.
;Държавни Награди
Най високия орден на НРБ е орден "Георги Димитров"„Георги Димитров“, учереден е с указ на Президиума на Народното събрание от 1950г1950 г. Втория по височина орден от 1984г1984 г. е орден "13„13 века България" България“, а до тогава "НРБ" -„НРБ“ – 1 ва степен. Следват ордените "Червено„Червено знаме на труда"труда“ , " 9 септември" , " За народна свобода" ,"Народен орден на труда" и др. Учередени са и множество медали за различни юбилейни годишнини.
 
=== Въоръжени сили ===
В тоталитарната система на Народна република България [[Българска армия|армията]] има изключително важна роля като гаранция за стабилността на режима. Още след Деветосептемврийския преврат Българската комунистическа партия полага специални усилия да постави въоръжените сили под свой непосредствен контрол. Те са реорганизирани по съветски образец с прякото участие на съветски офицери, проборудвани са със съветско въоръжение и техника, ръководни позиции заемат съветски офицери от български произход, голяма част от командния състав преминава обучения в Съветския съюз, съветски преподаватели работят в български военни училища.{{hrf|Огнянов|2008|128 – 129}}
 
Над армията партийния контрол се ръководи от организационно-политическите ръководители на двете ръководни (съгласно чл.1 ал.3 от Конституцията от 1971г1971 г.) партии – -БКП и БЗНС , като в БКП това е секретарят на ЦК на БКП , отговарящ за организационната политика и Военния отдел на ЦК на БКП , а в БЗНС това е секретарят на Постоянното присъствие на БЗНС , отговарящ за организационната политика и идеологията. Има и Главно политическото управление в структурата на самата армия, функционират и местни военни отдели на БКП към първите секретари на околийските , окръжните и областните комитети на БКП , и структури към председателите на околийските , окръжните и областните ръководства на казионния БЗНС.Отделно от това има и политически управления към околийските , окръжните и областните народни съвети, които имат началник , но върховен техен ръководител в повечето случаи е заместнк-председателя на околийския, окръжния и областния народен съвет , отговарящ за военните въпроси. Още през 1949 година 63% от офицерите са членове на БКП, а други 7% – на комсомола. Към 1950 г. във въоръжените сили има около 2000 политически офицери, натоварени с индоктринацията на личния състав в духа на комунизма.{{hrf|Огнянов|2008|131, 135}}
 
=== Административно деление ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Народна_република_България“.