Репликация на ДНК: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Уточнение Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Линк Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 16:
Сумарното уравнение за синтезата на ДНК не може да създаде представа за сложността на този процес. То обаче ни дава възможност да видим, че, наред с общите за всички анаболитни процеси изисквания (наличие на изходни вещества, ензими и енергия) за синтезата на ДНК, задължително е необходима матрица (участък от ДНК). Биосинтезата на ДНК се отличава и с редица други особености, които трябва да осигурят бързина и точност на процеса. Допуска се грешка на 1 милиард правилно свързани нуклеотиди. По време на синтезирането основният ензим — ДНК-полимеразата следи и отстранява грешките. Посоката на изграждане на новата верига е от фосфатния към хидроксилния край. За разлика от други анаболитни процеси, които имат значение за клетката само докато тя съществува и крайните им продукти не се предават в потомството, ДНК се синтезира само когато на клетката предстои делене, за да може клетъчната програма да се предаде непроменена в дъщерните клетки. Грешките при този синтетичен процес могат да доведат до смъртта на клетката или до нарушение в клетката (организма), вследствие на което се появяват мутации, които са основа на еволюцията (т.е. могат да бъдат и полезни).
При репликацията е нужна много по-голяма точност, отколкото при транскрипцията. Докато дефектната мРНК би дала в най-лошия случай няколко десетки негодни полипептиди (за другите РНК е аналогично), грешка в синтезата на ДНК може да обрече едната дъщерна клетка. За да се избягнат грешките, ДНК-полимеразата има способност да разкъсва последната фосфодиестерна връзка
Ензимите на репликацията намират широко приложение в генното
{{генетика-мъниче}}
| |||