Уикипедия

Тютюн: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м интервал
Sachokolev (беседа | приноси)
99 редакции
мРедакция без резюме
Ред 3:
'''Тютюн''' е растение от род ''[[Nicotiana]]'' на семейство [[Картофови]] (Solanaceae). Таксономичният род наброява повече от 70 вида. Продуктите произведени от изсушени тютюневи листа са разнообразни и биват: пури, цигари, емфие, тютюн за лула, тютюн за дъвчене и ароматизиран тютюн. Други приложения на тютюна намира в биоинженерните науки, използването му като декоративно растение, а химическите му компоненти се влагат като съставки в някои [[пестицид]]и и [[лекарство|лекарства]]<ref>{{cite web|url=http://student.britannica.com/comptons/article-208929/tobacco |title=tobacco: Major Uses – Kids Encyclopedia &#124; Children's Homework Help &#124; Kids Online Dictionary &#124; Britannica |publisher=Student.britannica.com |accessdate=2013-10-03}}</ref>.
 
Основният вид тютюн, който се употребява с комерсиална цел е ''[[Nicotiana tabacum]]''. Той, както и повечето растения от таксономичния род произлизат от тропическа [[Америка]]. Растението обаче толкова дълго време е подложено на култивиране, че днес не са известни естествени растения от него в дивата природа. Другият вид ''[[Nicotiana rustica]]'' е известен с бързо горящите листа. Първоначално е култивиран във [[Вирджиния]], откъдето произлиза и наименованието на типа тютюн. Днес той е широко отглеждан на Балканите, Русия, Турция и Индия. Алкалоидът [[никотин]], който се натрупва в листата води до пристрастяване. Това е един от най-известните отрицателни ефекти от употребата на тютюн от хората. Вредните ефекти от консумацията на тютюн обаче могат да бъдат дело и на хиляди различни химикали в дима, като полициклични ароматни въглеводороди (като [[бензопирен]]), [[формалдехид]], [[кадмий]], [[никел]], [[арсен]], тютюн-специфичнаспецифични нитрозамини (TSNAs), [[фенол]]и, както и много други<ref name="tobaccocontrol.bmj.com">Robert N. Proctor [http://tobaccocontrol.bmj.com/content/21/2/87.full.pdf The history of the discovery of the cigarette-lung cancer link: evidentiary traditions, corporate denial, global toll], ''Tobacco Control'', Tobacco Control 2012;21:87e91. doi:10.1136/tobaccocontrol-2011-050338</ref>. Тютюнът съдържа също и бета-карболинови алкалоиди, [[Моноаминооксидазен инхибитор|които потискат моноаминооксидазата]]<ref>{{cite web|url=http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15582589 |title=Human monoamine oxidase is inhibi... [Biochem Biophys Res Commun. 2005&#93; – PubMed – NCBI |publisher=Ncbi.nlm.nih.gov |date=2013-03-25 |accessdate=2013-10-03}}</ref>.
 
Тютюнът е техническа култура, чието отглеждане наподобява на много други селскостопански растения. Семената се засяват парници или лехи, където да поникне и да се развие растението. След това разсадът се посява. Тютюнът е едногодишно растение, което през лятото дава реколта. Листата могат да бъдат събрани механично или на ръка. След прибиране на реколтата, тютюн се ниже и съхранява на сухо и проветриво място. Изсушаването на листа дава възможност за бавно [[окисление]] и разграждане на [[каротеноидиКаротиноид|каротеноидите]]те придавайки на продукта свойства, които от пушачите се определят като „гладкост на дима“. След изсушаване тютюнът се обработва в различните му форми, предназначени за консумация, които включват пушене, дъвчене, смъркане. Повечето цигари съдържат сушен тютюн, който произвежда по-мек, при вдишване дим.
 
Употребата на тютюна от хората е най-често под формата на пушене, дъвчене или смъркане. Той отдавна е познат на местното население в Северна и Южна Америка и е употребяван като [[ентеоген]]. След пристигането на европейците в Северна Америка обаче тютюнът бързо се популяризира като форма за пушене и добива характер на ценна техническа култура даваща поминък на населението в цели региони по света. Днес около 1,1 милиард души, което се равнява на 1/3 от възрастното население, употребява тютюн в някаква форма<ref name="Gilman26">Saner L. Gilman and Zhou Xun, „Introduction“ in ''Smoke''; p. 26</ref>. Нивото на консумиращите го остава на постоянно ниво или спада в развитите страни, но продължава да се увеличава в развиващите се страни<ref>{{cite web|url=http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs339/en/ |title=Who Fact Sheet: Tobacco |publisher=Who.int |date=2013-07-26 |accessdate=2013-10-03}}</ref>.
Ред 20:
Обект на използване при тютюна са най-вече листата, а донякъде и стъблата и семената. От листата се получават различни тютюневи изделия – [[цигари]], [[пура|пури]], тютюн за дъвчене, за смъркане и за лула. Ценността на листата се определя от количеството и качеството на алкалоида [[никотин]], който упражнява специфично физиологично въздействие върху човешкия организъм.
 
В употребата на тютюневи изделия има известна динамика във времето – първоначално се използва като средство за дъвчене и смъркане, по-късно за пушене с лула и наргиле, а последно – за пушене под формата на папируси и пури. Използването на тютюн води до привикване. Това, заедно с негативните страни от тютюнопушенето, е причина за масирана борба в целия свят с този навик, която датира от [[1950-те|50-те]] години на [[20 век]].
 
От листата и стъблата на някои видове – махорката, характеризиращи се с високо никотиново съдържание, се получават никотинови препарати, от други видове се извличат алкалоидите [[анабазин]] и [[бетаин]], от трети – [[лимонена киселина|лимонена]] и [[ябълчна киселина]].
Ред 45:
Отглеждането на тютюн в [[България]] има значително социално значение, тъй като при определени нископродуктивни почви тази култура се явява основна за населението, т.е. тя е в основата на традиционния му поминък. С навлизането в производството на американските типове тютюни Виржиния и Бърлей, ареалът на разпространение в България нараства и достига площ от 1 млн дка.
 
Заедно с това се увеличава и броя на преработвателните предприятия, както и техния капацитет. По този начин в края на [[1980-те|80-те]] години на [[20 век]] България заема първо място в света по производство и износ на тютюневи изделия на глава от населението. И към настоящия момент, въпреки силно редуцираното производство, България е известна в света с производството на висококачествени ориенталски тютюни.
 
В страната са обособени няколко тютюневи области, със специфични екологични условия:
Ред 60:
=== Морфологична характеристика ===
* [[Корен (ботаника)|Коренова система]]- Тютюнът има главен корен когато се развива от семе, а при използване на разсад се формират най-вече странични разклонения – най-долните изпълняват ролята на главен корен и се развиват вертикално, а най-горните най-напред се развиват радиално и на 30 – 60 см от оста на растението също проникват вертикално. Максималното проникване зависи от почвения тип. У нас най-често то е до 1 – 1,5 м. Коренът е частта, в която фактически се изграждат алкалоидите (вкл. никотинът).
* [[СтъблаСтъбло]] – То има различна височина в зависимост от сортотипа (1 – 2 м), като най-високи са растенията от сортовете Виржиния и Бърлей. В пазвите на листата образува адвентивни пъпки, които позволяват при нараняване, покосяване, кършене стъблото да се разклонява. Това позволява в условията на някои климатични зони да се получи и втора реколта от тютюн.
* [[Листа (ботаника)|Лист]] – Те са разположени последователно, приседнали или с къси дръжки. При „седящите“ листа се образуват удължавания на петурата, които или обхващат стъблото под формата на полумесец (наричани „уши“) или се спущат надолу по стъблото (наричани „гащи“). Формата на петурата е доста разнообразна – в зависимост от сортотипа бива сърцевидна, яйцевидна, ланцетна, елипсовидна и т.н. Едрината на петурата различава съществено дребнолистните (ориенталските) от едролистните (американските) тютюни. Съотношението дължина:ширина на петурата обикновено е 2:1. Броят на листата също варира в широки граници в зависимост от сортотипа – от 10 – 15 до 80 – 100. Те са зелени на цвят, а след изсушаване добиват, според сототипа и начина на изсушаване, жълт, кафяв или черен цвят с нюанси – жълто-зелен, жълточервен до светлочервен и пр. Особеност на листа е, че под епидермиса са разположени голям брой жлезисти власинки, които отделят лепкава течност и зацапват ръцете при беритба.
* [[Съцветие]] – Разположено е на върха на стъблото, има 5 – 10 основни разклонения и е известно под наименованието „китка“. В зависимост от формата си е топчесто (сбито) и разпръснато (рехаво). В зависимост от сортотипа броят на цветовете в едно съцветие е от 25 до 100. Цветът е от вида 5/5/5/1, т.е. по пет чашелистчета, венчелистчета и тичинки и един плодник. Венчето е бяло, розово или червено; в основата му се намират нектарници, които отделят етерично масло с приятен аромат. Опрашването е собствено и чуждо.
* [[Плод (ботаника)|Плод]] – Той е кутийка с различна форма и големина. При узряване добива кафяв цвят и се разпуква. В един плод се съдържат около 3000 – 5000 семена. Те са много дребни, с овална форма, кафяв цвят и са грапави. Едно съцветие формира около 100 хил. семена, а в 1 грам се съдържат 9 – 15 хил. семена. Семената са високомаслени и не съдържат никотин.
 
=== Биологични изисквания ===
* Изисквания към [[слънчева радиация|светлината]]. Тютюнът е светлолюбиво растение, което се развива успешно при сравнително по-къс ден. Силното слънчево греене и продължителното засушаване способстват за ксерофитен характер на ориенталския тип, което е неблагоприятно.
 
* Изисквания към топлината. Отнася се към топлолюбивите растения, с биологичен минимум 10 – 12 °С. Биологичният оптимум е 25 – 28 °С, а билогичниятбиологичният максимум – 35 °С. Растенията загиват при -1, -2 °С. Средната [[температура на въздуха|температурна]] сума за тютюните в [[България]] след разсаждането му е 2000 – 2800 °С, която се набавя за около 120 – 130 дни.
 
* Изисквания към влагата. Ориенталските тютюни са до голяма степен ксерофитни, но имат завишени изисквания по време на цъфтежа. Американските тютюни са влаголюбиви, поради което в България се отглеждат най-често при поливни условия.
Ред 109:
Съдържанието на никотин се движи в широки граници – от 0,5 до 14 %, а в тютюните, произвеждани в България – от 0,4 до 1,5 %. Това е най-доброто съдържание за производство на папироси. Освен никотин, тютюневите листа съдържат и други алкалоиди – [[норникотин]], [[анабазин]], [[миозинин]], [[оксикотин]] и др. Особено място заема норникотинът, който се счита за 10-кратно по-малко вреден от никотина, макар да задоволява по подобен начин пушателните нужди.
 
[[Въглехидрати]]те в тютюневия лист се движат също в широки граници – в нашите тютюни от 25 до 45 %. Те в много голяма степен определят вкусово-пушателните качества на продукта. Положително значение имат [[монозахариди]]те ([[центозаПентоза|центозипентози]] и [[хексоза|хексози]]), докато [[полизахариди]]те ([[скорбяла]], [[целулоза]], [[хемицелулоза]]) са неразтворими и влияят негативно върху качеството.
 
== Болести и неприятели по тютюна ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Тютюн“.