Епилепсия: Разлика между версии

В повечето случаи причината е неизвестна, въпреки че някои хора развиват епилепсия вследствие на претърпяна мозъчна травма, инсулт, рак на мозъка, злоупотреба с алкохол и наркотични вещества и други. Епилептичните пристъпи са резултат от прекомерна и анормална активност на [[Церебрален кортекс|кортикалните]] неврони в мозъка.<ref name=Fisher2005>{{cite journal| author = Fisher R, van Emde Boas W, Blume W, Elger C, Genton P, Lee P, Engel J| title = Epileptic seizures and epilepsy: definitions proposed by the International League Against Epilepsy (ILAE) and the International Bureau for Epilepsy (IBE)| journal = Epilepsia| volume = 46| issue = 4| pages = 470 – 2| year = 2005| pmid = 15816939| url =http://www.blackwell-synergy.com/doi/full/10,1111/j.0013-9580,2005.66104.x| doi = 10,1111/j.0013-9580,2005.66104.x}}</ref> При диагностицирането обикновено се цели изключване на други проблеми, които могат да причиняват подобни симптоми (като например [[Синкоп (медицина)|синкоп]]), както и да се установи дали има наличие на преки причини. Епилепсия често може да се потвърди чрез [[Електроенцефалография|електроенцефалограма]].

Най-старите медицински източници показват, че епилепсията е засягала хора още от зората на писаната история.<ref name=WHO_Atlas2005>{{cite book | editor1-last=Saraceno | editor1-first=B |editor2-last=Avanzini | editor2-first=G | editor3-last=Lee | editor3-first=P | title=Atlas: Epilepsy Care in the World | publisher=World Health Organization | year=2005 |url=http://www.who.int/mental_health/neurology/Epilepsy_atlas_r1.pdf | isbn=92-4-156303-6 |accessdate=20 December 2013 }}</ref> През [[древността]] епилепсията се е считала за свръхестествено състояние.<ref name=WHO_Atlas2005/> Най-старото познато в света описание на епилептичен пристъп е от текст на [[Акадски език|акадски]] (език, използван в древна [[Месопотамия]]) и датира около 2000 пр.н.е.<ref name=magiorkinis_2010>{{cite journal | author=Magiorkinis E, Kalliopi S, Diamantis A | title=Hallmarks in the history of epilepsy: epilepsy in antiquity | journal=Epilepsy & behavior: E&B | volume=17 | issue=1 | pages=103 – 108 |date=January 2010 |doi=10,1016/j.yebeh.2009,10.023 | pmid=19963440}}</ref> Описаният в текста човек е диагностициран като изпаднал по влиянието на бога на Луната и е подложен на [[екзорцизъмекзорсизъм]].<ref name=magiorkinis_2010/>Епилептичните пристъпи са споменати и в [[Законник на Хамурапи|Законника на Хамурапи]] (около 1790 пр.н.е.) като причина закупен роб да бъде върнат и платената за него сума да бъде възстановена на купувача,<ref name=magiorkinis_2010/> а също и в [[папируса на Едуин Смит]] (около 1700 пр.н.е.), където се описват случаи на хора с епилептични конвулсии.<ref name=magiorkinis_2010/>

Най-старото познато подробно описание на самото заболяване е открито в ''[[Сагиг]]'' („Sakikkū“), [[вавилонски]] [[клинописен]] медицински текст от 1067{{endash}}-1046 г. пр.н.е.<ref name=WHO_Atlas2005/> В него се споменават признаци и симптоми, лечение и вероятни резултати<ref name=magiorkinis_2010/> и се описват много от характерните черти на различни видове пристъпи.<ref name=WHO_Atlas2005/> Тъй като древните вавилонци не разбирали биомедицинското естество на заболяването, те считали пристъпите за обладаване от зли духове и го „лекували“ със спиритуалистични средства.<ref name=WHO_Atlas2005/> Около 900 г. пр.н.е. [[Пунарвасу Атрея]] (Punarvasu Ātreya) описва епилепсията като загуба на съзнание.<ref name=eadie_2001>{{cite book|author1=Mervyn J. Eadie|author2=Peter F. Bladin|title=A Disease Once Sacred: A History of the Medical Understanding of Epilepsy|url=http://books.google.com/books?id=ZhNW0AJPAzgC|year=2001|publisher=John Libbey Eurotext|isbn=978-0-86196-607-3}}</ref> Това определение е възприето и в [[Аюрведа|аюрведическия]] текст [[Чарака Самхита]] (около 400 г. пр.н.е.).<ref>{{cite web|title=Epilepsy: An historical overview|url=http://www.who.int/inf-fs/en/fact168.html|work=World Health Organization|accessdate=27 December 2013|date=Feb 2001}}</ref>

Възгледите на [[Древна Гърция|древните гърци]] за заболяването са противоречиви. Те смятали заболяването за форма на обладаване от духове, но в същото време го свързвали с гениалност и божественост. Наричали го ''божествено заболяване''. Податки за епилепсията присъстват и в гръцката митология. Тя е свързвана с богините на Луната [[Селена]] и [[Артемида]], които по този начин подлагали на страдание всеки, който ги разгневи. Гърците смятали, че важни личности като [[Юлий Цезар]] и [[Херкулес]] са страдали от заболяването.<ref name=magiorkinis_2010/> Забележително изключение от възгледа за божествения и спиритуалистичен характер на заболяването представя школата на [[Хипократ]]. През пети век пр.н.е. Хипократ отхвърля идеята, че заболяването се причинява от духове. В знаменателния си труд ''[[За свещената болест]]'', той защитава схващането, че епилепсията не е с божествен произход, а е лечим медицински проблем, чието предполагаемо огнище е в мозъка.<ref name=magiorkinis_2010/><ref name="WHO_Atlas2005" /> Обвинява онези, които приписват свещен характер на заболяването в разпространяване на невежество, чрез насаждане на вярвания в свръхестествени магически сили.<ref name=magiorkinis_2010/> Хипократ изказва предположение, че [[Генетична обремененост|наследствеността]] играе важна роля като причина за възникване на заболяването, предвижда по-лоши последствия, ако болестта се появи в ранна възраст и отбелязва физическите ѝ характеристики, както и социалното заклеймяване, свързано с нея.<ref name=magiorkinis_2010/> Вместо да я нарича ''свещена болест'', употребява термина ''голяма болест'', което става основа за съвременния термин''гранд мал'', използван за генерализираните пристъпи.<ref name=magiorkinis_2010/> Въпреки че аргументира подробно физическия произход и характер на заболяването, възгледите му не са приети от неговите съвременници.<ref name="WHO_Atlas2005" /> Чак до ХVІІ век причините продължават да се приписват на зли духове.<ref name="WHO_Atlas2005" />

В повечето култури болните от епилепсия за заклеймявани, отбягвани или дори вкарвани в затвор. В [[Салпетриера|Салпетриерата]], люлката на съвременната неврология, [[Жан-Мартен Шарко]] открива пациенти с епилепсия, настанени редом с психично болните, пациентите с хроничен [[сифилис]] и душевно болните криминални престъпници.<ref name=Jil1999>{{cite journal | last1 = Jilek-Aall | first1 = L | title = Morbus sacer in Africa: some religious aspects of epilepsy in traditional cultures | journal = Epilepsia | volume = 40| issue = 3 | pages = 382 – 6 | year = 1999 | pmid = 10080524 | doi = 10,1111/j.1528-1157,1999.tb00723.x}}</ref> В [[Древния Рим]] наричали епилепсията ''Morbus Comitialis'' („комитетска болест“) и я смятали за проклятие от боговете. В Северна Италия епилепсията била традиционно позната като болестта на Свети Валентин.<ref name="Illes2011">{{cite book|last=Illes|first=Judika|title=Encyclopedia of Mystics, Saints & Sages|url=http://books.google.com/books?id=QLuQZUo8bQMC&pg=PT1238|accessdate=26 February 2013|date=2011-10-11|publisher=HarperCollins|isbn=978-0-06-209854-2|page=1238|quote=Saint Valentine is invoked for healing as well as love. He protects against fainting and is requested to heal epilepsy and other seizure disorders. In northern Italy, epilepsy was once traditionally known as Saint Valentine's Malady.}}</ref>

След активната фаза на пристъпа обикновено настъпва период на объркване, наречен [[постикален]] или постепилептичен, преди връщане към нормално [[ниво на съзнанието]].<ref name=EB06/> Това обикновено трае от 3 до 15 минути,<ref>{{cite book|last=Holmes|first=Thomas R.|title=Handbook of epilepsy|year=2008|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia|isbn=978-0-7817-7397-3|page=34|url=http://books.google.ca/books?id=gLOv8XZ5u48C&pg=PA34|edition=4th ed.}}</ref> но може да продължи и с часове.<ref name=Post2010/> Други обичайни симптоми включват чувство на умора, [[главоболие]], затруднен говор и аномалии в поведението.<ref name=Post2010>{{cite book|last=Panayiotopoulos|first=CP|title=A clinical guide to epileptic syndromes and their treatment based on the ILAE classifications and practice parameter guidelines|year=2010|publisher=Springer|location=[London]|isbn=978-1-84628-644-5|page=445|url=http://books.google.ca/books?id=yJQQzPTcbYIC&pg=PA445|edition=Rev. 2nd ed.}}</ref> [[Психоза|Психозата]] след пристъп е относително обичайно явление, което се наблюдава при 6 – 10% от засегнатите.<ref>{{cite book|title=Advanced therapy in epilepsy|year=2009|publisher=People's Medical Pub. House|location=Shelton, Conn.|isbn=978-1-60795-004-2|page=443|url=http://books.google.ca/books?id=4W7UI-FPZmoC&pg=PA443|editor=James W. Wheless}}</ref> Хората често не могат да си спомнят какво се е случило през този период от време.<ref name=Post2010/> След фокален пристъп е възможно да се получи също и локализирана слабост, известна като [[парализа на Тод]].<!-- <ref name=Larner2010/> --> Този симптом обикновено трае секунди, най-много до няколко минути, но в редки случаи може да продължи един или два дни.<ref name=Larner2010>{{cite book|last=Larner|first=Andrew J.|title=A dictionary of neurological signs|publisher=Springer|location=New York|isbn=978-1-4419-7095-4|page=348|url=http://books.google.ca/books?id=mY-6eweiQm8C&pg=PA348|edition=3rd ed.|year=2010}}</ref>

Определени нарушения се срещат по-често при хората с епилепсия, като това зависи отчасти от наличния епилептичен синдром. Те включват [[Голямо депресивно разстройство|депресия]], [[тревожни разстройства]] и [[Мигрена|мигрени]].<ref>{{cite book|last=Stefan|first=Hermann|title=Epilepsy Part I: Basic Principles and Diagnosis E-Book: Handbook of Clinical Neurology|year=2012|publisher=Newnes|isbn=978-0-444-53505-4|page=471|url=http://books.google.ca/books?id=K-1UqhH2BtoC&pg=PA471|edition=Volume 107 of Handbook of Clinical Neurology}}</ref> [[Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност]] (СДВХ) засяга деца с епилепсия три до пет пъти повече, в сравнение с останалите деца.<ref>{{cite journal |journal=J Am Acad Child Adolesc Psychiatry |year=2007 |volume=46 |issue=11|pages=1389 – 402 |title= 10-year research update review: psychiatric problems in children with epilepsy |author= Plioplys S, Dunn DW, Caplan R|doi=10,1097/chi.0b013e31815597fc |pmid=18049289}}</ref> СДВХ и епилепсия оказват значителни последствия върху поведението, ученето и социалното развитие на детето.<ref>{{cite journal|author=Reilly CJ|title=Attention Deficit Hyperactivity Disorder (ADHD) in Childhood Epilepsy|journal=Research in Developmental Disabilities: A Multidisciplinary Journal|date=May–June 2011 |volume=32 |issue=3 |pages=883 – 93|doi=10,1016/j.ridd.2011,01.019 |pmid= 21310586}}</ref> Епилепсията е по-често явление и при хора с [[аутизъм]].<ref>{{cite journal|journal=Epilepsia |year=2007|volume=48 |issue= Suppl 9 |pages=33 – 5 |title= The autism-epilepsy connection |author= Levisohn PM|pmid=18047599 |doi=10,1111/j.1528-1167,2007.01399.x}}</ref>

Епилепсията не е обособено заболяване, а симптом, който може да е резултат от редица различни нарушения.<ref name=NChp1/> По дефиниция пристъпите настъпват спонтанно и без непосредствена причина, като например остро заболяване.<ref name=Thur2011/> Подлежащата причина за епилепсия може да е генетична или да се дължи на структурни или метаболитни проблеми, но при 60%<ref name=WHO2012/><ref name=NChp1/> от случаите причините са неизвестни.<ref>{{cite journal|last=Berg|first=AT|coauthors=Berkovic, SF; Brodie, MJ; Buchhalter, J; Cross, JH; van Emde Boas, W; Engel, J; French, J; Glauser, TA; Mathern, GW; Moshé, SL; Nordli, D; Plouin, P; Scheffer, IE|title=Revised terminology and concepts for organization of seizures and epilepsies: report of the ILAE Commission on Classification and Terminology, 2005 – 2009.|journal=Epilepsia|date=April 2010|volume=51|issue=4|pages=676 – 85|pmid=20196795|doi=10,1111/j.1528-1167,2010.02522.x}}</ref> [[Генетично нарушение|Генетичните]], [[вродените]] и [[Нарушение на развитието|развойните]] нарушения са най-чести причини сред младите хора, докато [[мозъчните тумори]] и [[Инсулт|инсултите]] са по-чести вероятни причини сред по-възрастните хора.<ref name=NChp1/> Пристъпите може също да са последица от други здравословни проблеми.<ref name=NChp9/> Пристъпите, които се проявяват около времето на поява на специфична причина, като например инсулт, травма на главата, поглъщане на токсично вещество, са известни като [[остри симптоматични пристъпи]] и са част от категорията на [[пристъпните разстройства]], а не на епилепсията.<ref name=Thur2011/><ref name=Nel2012/> Много от причините за остри симптоматични пристъпи може впоследствие да доведат до развиване на пристъпи и това явление се нарича вторична епилепсия.<ref name=WHO2012/>

В по-голямата част от случаите генетичните фактори се считат за пряка или косвена причина.<ref name=Pand2011>{{Cite journal | last1 = Pandolfo | first1 = M. | title = Genetics of epilepsy.|journal = Semin Neurol | volume = 31 | issue = 5 | pages = 506 – 18 |date=Nov 2011 | doi = 10,1055/s-0031-1299789 | PMID = 22266888 }}</ref> Някои случаи на епилепсия се дължат само на един генетичен дефект (1 – 2%), повечето от случаите обаче се дължат на взаимодействието на множество гени и факторите на средата.<ref name=Pand2011/> Всеки от единичните генни дефекти е рядък при повече от 200 от всички описани.<ref>{{cite book|title=Genomics and clinical medicine|year=2008|publisher=Oxford University Press|location=Oxford|isbn=978-0-19-972005-7|page=279|url=http://books.google.ca/books?id=BbeWA-gbiiwC&pg=PA279|editor=Dhavendra Kumar}}</ref> Някои от дефектните гени влияят върху [[Йонен канал|йонните канали]], [[Ензим|ензимите]], [[ГАМК-рецептор|ГАМК]] и [[G протеин-свързаните рецептори]].<ref name=Neuro2012>{{cite book|last=Simon|first=David A. Greenberg, Michael J. Aminoff, Roger P.|title=Clinical neurology|year=2012|publisher=McGraw-Hill Medical|location=New York|isbn=978-0-07-175905-2|edition=8th ed.|chapter=12}}</ref>

Епилепсия може да се получи в резултат на редица други нарушения, в това число тумори, [[Инсулт|инсулти]], травма на главата, прекарани [[инфекции на централната нервна система]], генетични аномалии, както и в резултат на мозъчно увреждане около времето на раждане.<ref name=WHO2012/><ref name=NChp9/> Около 30% от хората с мозъчни тумори имат епилепсия, което прави мозъчните тумори причина в около 4% от всички случаи на епилепсия.<ref name=Bh2011/> Рискът е по-голям при тумори в темпоралния лоб и бавнорастящи тумори.<ref name=Bh2011/> При други обемни лезии като [[Кавернозен хемангиом в централната нервна система|мозъчни кавернозни малформации]] и [[Мозъчни артериовенозни малформации|артериовенозни малформации]] рискът е 40{{endash}}-60%.<ref name=Bh2011/> 2 – 4% от хората с инсулт развиват епилепсия.<ref name=Bh2011/> Във Великобритания инсултът е причина в 15% от случаите<ref name=NChp1/> и се смята за вероятна причина при 30% от хората в старческа възраст.<ref name=Bh2011/> Счита се, че между 6 и 20% от случаите на епилепсия се дължат на травма на главата.<ref name=Bh2011/> [[Леката черепно-мозъчна травма]] увеличава риска двукратно, а [[тежката черепно-мозъчна травма]] увеличава риска седемкратно.<ref name=Bh2011/> При хора, преживели огнестрелна рана в главата, рискът е около 50%.<ref name=Bh2011/>

Обикновено след като [[възбуждащият неврон]] подаде импулс, той не се активира отново за известно време.<ref name=Ham2010/> Това се дължи отчасти на ефекта на инхибиращите неврони, електрически промени в самия възбуждащ неврон и негативните ефекти на [[аденозина]].<ref name=Ham2010/> При епилепсия устойчивостта на възбуждащите неврони към повторно активиране за период от време е намалена.<ref name=Ham2010/> Това може да се получи поради промени в [[Йонни канали|йонните канали]] или неправилно действие на инхибиращите неврони.<ref name=Ham2010/> Вследствие на това се оформя специфичен участък, от който могат да се развият пристъпи, познат като „епилептичен фокус“.<ref name=Ham2010/> Друг механизъм за развиването на епилепсия може да е повишаващата регулация на възбуждащи невронни вериги или понижаващата регулация на инхибиращи невронни вериги след мозъчно увреждане.<ref name=Ham2010/><ref name=Gol2013/> Такава вторична епилепсия се развива чрез процес, познат като [[епилептогенеза]].<ref name=Ham2010/><ref name=Gol2013>{{cite journal|last=Goldberg|first=EM|coauthors=Coulter, DA|title=Mechanisms of epileptogenesis: a convergence on neural circuit dysfunction.|journal=Nature reviews. Neuroscience|date=May 2013|volume=14|issue=5|pages=337 – 49|pmid=23595016|doi=10,1038/nrn3482}}</ref> Нарушена функция на [[Кръвно-мозъчна бариера|кръвно–мозъчната бариера]], позволяваща на вещества от кръвта да навлязат в мозъка, също може да бъде причина.<ref>{{cite journal|last=Oby|first=E|coauthors=Janigro, D|title=The blood-brain barrier and epilepsy.|journal=Epilepsia|date=November 2006|volume=47|issue=11|pages=1761 – 74|pmid=17116015|doi=10,1111/j.1528-1167,2006.00817.x}}</ref>

Диагноза на епилепсия обикновено се поставя въз основа на описанието на пристъпите и събитията около тях.<ref name=NChp1/> [[Електроенцефалография|Електроенцефалограмата]] и [[невровизуализацията]] също са част от диагностичните изследвания.<ref name=NChp1/> Въпреки че често се цели установяването на специфичен епилептичен синдром, това не винаги се оказва възможно.<ref name=NChp1/> [[Дългосрочно видео ЕЕГ наблюдение|Видео и ЕЕГ наблюдението]] може да са от полза при по-трудните случаи.<ref name=NChp4>{{cite book|title=The Epilepsies: The diagnosis and management of the epilepsies in adults and children in primary and secondary care|publisher=National Clinical Guideline Centre|chapter=Chapter 4: Guidance|pages=57 – 83|url=http://www.nice.org.uk/nicemedia/live/13635/57784/57784.pdf|author=National Institute for Health and Clinical Excellence|date=January 2012}}</ref>

В съвместното си изявление от 2005 г. [[Международната лига за борба с епилепсията]] и [[Международното бюро по Епилепсия]]{{emdash}}, сътрудничещи партньори на [[Световната здравна организация]]<ref>{{cite web |url=http://www.who.int/mental_health/management/globalepilepsycampaign/en/ | title=Global Campaign against Epilepsy: Out of the Shadows | publisher=WHO | accessdate=6 January 2014}}</ref>{{emdash}}, определят епилепсията като „мозъчно разстройство, което се характеризира с трайно предразположение към генериране на епилептични пристъпи и със съответните невробиологични, когнитивни, психологични и социални последствия от това състояние. Според дефиницията за епилепсия трябва да има наличие на поне един епилептичен пристъп.“<ref>{{cite journal | author = Robert S. Fisher, Walter van Emde Boas, Warren Blume, Christian Elger, Pierre Genton, Phillip Lee & Jerome Jr Engel | title = Epileptic seizures and epilepsy: definitions proposed by the International League Against Epilepsy (ILAE) and the International Bureau for Epilepsy (IBE) | journal = Epilepsia | volume = 46 | issue = 4 | pages = 470 – 472 |date=April 2005 | doi = 10,1111/j.0013-9580,2005.66104.x | pmid = 15816939}}</ref><ref name=Pana2011>{{cite journal|last=Panayiotopoulos|first=CP|title=The new ILAE report on terminology and concepts for organization of epileptic seizures: a clinician's critical view and contribution.|journal=Epilepsia|date=December 2011|volume=52|issue=12|pages=2155 – 60|pmid=22004554|doi=10,1111/j.1528-1167,2011.03288.x}}</ref>

При възрастните е важно да се направи изследване на електролити, [[кръвна глюкоза]] и нива на калций, за да се изключат като причини за симптомите.<ref name=NChp4/> Изследване с [[електрокардиограма]] може да помогне да се изключат проблеми със сърдечния ритъм.<ref name=NChp4/> Лумбалната пункция може да помогне за диагностициране на инфекция на [[централната нервна система]], въпреки че това не е рутинно необходимо.<ref name=AFP2012/> При децата може да се наложи да се направят допълнителни изследвания, като например биохимичен анализ на урина и кръвно изследване за [[метаболитни нарушения]].<ref name=NChp4/><ref>{{cite book|last=Wallace|first=ed. by Sheila J.|title=Epilepsy in children|year=2004|publisher=Arnold|location=London|isbn=978-0-340-80814-6|page=354|url=http://books.google.ca/books?id=kKtiW-wTPh4C&pg=PA354|edition=2nd ed|coauthors=Farrell, Kevin}}</ref>

Диагностицирането на епилепсия е трудна задача и често може да бъде поставена погрешна диагноза (това става в около 5 до 30% от случаите).<ref name=NChp1/> Редица други проблеми може да се проявяват с признаци и симптоми, подобни на тези при епилепсия, например [[синкоп]], [[Хипервентилационен синдром|хипервентилация]], [[Мигрена|мигрени]], [[нарколепсия]], [[панически пристъпи]] и [[психогенни неепилептични пристъпи]].<ref>{{cite journal|last=Brodtkorb|first=E|title=Common imitators of epilepsy.|journal=Acta neurologica Scandinavica. Supplementum|year=2013|issue=196|pages=5 – 10|pmid=23190285|doi=10,1111/ane.12043}}</ref><ref name=Rosen2010/> Приблизително един на всеки пет души, преглеждани в епилептичните клиники, има психогенен неепилептичен пристъп,<ref name=AFP2012>{{cite journal|last=Wilden|first=JA|coauthors=Cohen-Gadol, AA|title=Evaluation of first nonfebrile seizures.|journal=American family physician|date=15 August 2012|volume=86|issue=4|pages=334 – 40|pmid=22963022}}</ref> а около 10% от тези с психогенен неепилептичен пристъп имат също и епилепсия.<ref name=Jer2013>{{cite book|last=Jerome|first=Engel|title=Seizures and epilepsy|publisher=Oxford University Press|location=New York|isbn=9780195328547|page=462|year=2013|url=http://books.google.ca/books?id=5PgjmjugIX8C&pg=PA462|edition=2nd ed.}}</ref> Често е трудно да се разграничат двата синдрома въз основа само на епилептичния пристъп, без допълнителни изследвания.<ref name=Jer2013/>

Децата може да демонстрират поведение, което лесно се обърква с епилептичен пристъп, но не е епилептичен пристъп. Това включва: [[афективно-респираторни пристъпи]] (задържане на дишането), [[нощна енуреза|нощно напикаване]], [[нощни ужаси]], [[тикове]] и [[пристъпи на мускулни спазми]].<ref name=Rosen2010/> [[Гастроезофагеална рефлуксна болест|Гастроезофагеалният рефлукс]] може да е причина за дъгообразно извиване на гърба назад и [[тортиколис|извиване на главата на една страна]] при бебетата, което може да се обърка с тонично-клонични пристъпи.<ref name=Rosen2010>{{cite book|title=Rosen's emergency medicine: concepts and clinical practice|year=2010|publisher=Mosby/Elsevier|location=Philadelphia|isbn=978-0-323-05472-0|page=2228|url=http://books.google.ca/books?id=u7TNcpCeqx8C&pg=PA2228|edition=7th ed.|editor=John A. Marx}}</ref>

Въпреки че много от случаите не могат да бъдат предотвратени, усилията да се намалят травмите на главата, да се осигурят добри грижи около времето на раждане и да се намали присъствието на паразити като [[Свинска тения (Taenia solium)|свинска тения]] в заобикалящата среда може да бъдат ефективни.<ref name=WHO2012/> Положените в една част на Централна Америка усилия да се намали наличието на свинска тения в средата за живеене е довело до 50% намаляване на броя на новите случаи на епилепсия.<ref name=Poor2012/>

Обръщането на човек по време на активен тонично-клоничен пристъп на едната му страна и във [[възстановителна поза]] помага да се предотврати попадането на течност в белите дробове.<ref name=Mic2011>{{Cite journal | last1 = Michael | first1 = GE. | last2 = O'Connor | first2 = RE. | title = The diagnosis and management of seizures and status epilepticus in the prehospital setting. | journal = Emerg Med Clin North Am |volume = 29 | issue = 1 | pages = 29 – 39 |date=Feb 2011 | doi = 10,1016/j.emc.2010,08.003 | PMID = 21109100 }}</ref> Не се препоръчва вкарването на пръсти или какъвто и да е предмет за предпазване на езика от прехапване в устата пострадалия, защото това може да го накара да [[Повръщане|повърне]] или може да прехапе пръстите на този, който му оказва помощ.<ref name=EB06/><ref name=Mic2011/> Трябва да се вземат мерки да се избегне самонараняване.<ref name=EB06>{{cite web|last=Shearer|first=Peter|title=Seizures and Status Epilepticus: Diagnosis and Management in the Emergency Department|url=http://www.ebmedicine.net/topics.php?paction=showTopic&topic_id=77|work=Emergency Medicine Practice}}</ref> Обикновено не се налага да се вземат мерки за [[обездвижване на гръбначния стълб]]. <ref name=Mic2011/>