Петър Младенов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 86:
 
На 24 октомври 1989 година Петър Младенов подава оставка след остър телефонен разговор с Тодор Живков.<ref name=Letter>{{cite web |url=http://www.faktite.bg/source/95 |title=Документът, който предизвика 10 ноември |publisher=ФАКТИТЕ |accessdate=Jan 26, 2019 }}</ref>
Чрез този разговор Живков се опитва да се намеси в непосредствено предстояща среща на Младенов с американския посланик [[Сол Полански]], обвинява [[Съединени американски щати|Съединените щати]] в намеса във вътрешните работи на България, и окачествява срещата като ненужна. В придружаващото оставката му писмо<ref name=Letter /> до Политбюро, Младенов посочва като причина за оставката си проявеното към него отношение в разговора, като мимоходом обвинява Живков „[че е довел] страната до дълбока икономическа, финансова и политическа криза, ... [че е изолирал] България от света“, и че „[с] една дума, със своята политика Тодор Живков [е изхвърлил] България извън бързея на времето.“<ref name=Letter />{{hrf|Христов|2009|607 – 608}}
 
Малко по-късно организира{{източник||2019|01|26}} заедно със своя състудент и приятел [[Андрей Луканов]], и с помощта на [[Добри Джуров]] и [[Станко Тодоров]], вътрешнопартийния преврат, довел до отстраняването на Тодор Живков от партийното ръководство на пленум на ЦК на БКП на [[10 ноември 1989]] г. Оглавява партията<ref>{{cite web|title=Governance After Zhivkov|url=http://bulrefsite.entrewave.com/view/bulrefsite/s129p162.htm|work=Bulgarian Free Books – Bringing the Reformation to Bulgaria!|publisher=Lehman Websites|accessdate=1 март 2014}}</ref> като неин [[Генерален секретар на ЦК на БКП|генерален секретар]] до промените в Конституцията (с отпадането на клаузата за „ръководната роля на БКП“ и въвеждането на забрана за държавния глава да бъде член на ръководството на партия) през април 1990 г.