Григор Пърличев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м връщане
Ред 16:
'''Григор Ставрев Пърличев''' е [[българи|български]] [[възрожденец]], [[учител]], [[писател]] и [[преводач]] от [[Охрид]].<ref name="Шалев">{{cite book |title= „Не пиша от собствена гордост, но за възвишението на народната“ (Родът на Григор Пърличев) в: Михайлов, Крум, Димитър Шалев. Стари български родове|last=Шалев |first=Димитър |year=1989 |publisher=Издателство на Отечествения фронт |location=София |pages=134 – 163 }}</ref>
 
Пърличев е един от най-дейните участници в [[Борба за българска църковна независимост|борбите]] за въвеждане на [[български език]] в училищата и църквитечерквите в града през 60-те години на XIX век.{{sfn|Матов|1895}}{{sfn|Шапкарев|1984}}{{sfn|Спространов|1896}} Преди да изиграе ключовата си роля като водач на българското движение срещу гърцизма в Охрид, печели ежегодния конкурс за гръцка поезия на [[Атински университет|Атинския университет]] с поемата си „[[Сердарят|Ὁ Ἁρματωλός]]“ (1860). Автор е на ценна [[Автобиография на Григор Пърличев|автобиография]], една от най-ранните в българската литература,{{sfn|Матов|1895}}<ref name=Radev>[[Симеон Радев|Радев, Симеон]]. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2013</ref> както и на първия превод (частично запазен) на [[Омир]]овата „[[Илиада]]“ на български.{{sfn|Арнаудов|1968}}
 
Енциклопедията на [[Македонска академия на науките и изкуствата|Македонската академия на науките и изкуствата]] го нарича „най-голямото име на [[македонска литература|македонската литература]] през XIX век“.<ref>Акад. Блаже Ристовски (редактор). [http://www.promacedonia.org/mak_enc/index.html „Македонска Енциклопедија“. Македонска Академија на Науките и Уметностите, Скопје, 2009.]</ref> В творчеството си самият Пърличев се определя като българин.{{sfn|Пърличев|1894}} Негови съвременници от Македония и Охрид го описват като „доблестен български патриот“ с „огнен дар на словото“, чиито речи „текли като огън и лава“.{{sfn|Матов|1895}}{{sfn|Спространов|1896}}
Ред 163:
=== Песен за унищожението на Охридската патриаршия ===
{{Основна|1762 лето}}
Песента „1762 лето“, още наричана „Песен за унищожението на [[Охридска архиепископия|Охридската патриаршия]]“ (а в Македония известна и като „Песна за патрикот“), е изпълнена за първи път в Охрид около 1870 г., скоро след сватбата на Пърличев. Била е широко разпространена в [[Македония_(област)|Македония]] и особено в [[Охрид]] в последните десетилетия на XIX век.<ref>[[Иван Снегаров]]. [http://www.promacedonia.org/is2/index.htm История на Охридската архиепископия, том 2]. София, 1932.</ref><ref name = SR_spomeni/>{{sfn|Спространов|1896}} Пърличев пише в автобиографията си, че песента помогнала много в [[Борба_за_българска_църковна_независимост|изкореняването на гърцизма]] в Охрид и Македония,{{sfn|Пърличев|1894}} което се потвърждава от други близки до периода коментатори.<ref name=Radev/>
 
=== Други ===
Григор Пърличев е автор и на други патриотични песни („Докога, братя мили българи“, „Чуйте, чеда македонски“), които са имали голяма популярност по негово време и са помогнали в борбата с гърцизма. Известни са и негови непубликуванинеобнародвани преводи от [[френски език|френски]] и гръцки.
 
[[Пърличев хребет]] в Земя Греъм в [[Антарктика]] е наименуван на Григор Пърличев. <ref>[http://apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в Антарктика.] [[Комисия по антарктическите наименования]]. София, 2013.</ref><ref>[https://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=137526 Parlichev Ridge.] SCAR Composite Gazetteer of Antarctica.</ref>
 
== Родословие ==