Пиренейски договор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Robot: Automated text replacement (-([0-9]),([0-9][0-9][0-9][^0-9]) +\1 \2) |
||
Ред 2:
'''Пиренейският мирен договор''' е наречен така, защото е подписан на 7 ноември 1659 г. на Острова на фазаните в едно планинско езеро в [[Пиренеи|Пиренеите]] от [[Луи XIV]] и [[Филип IV|Фелипе IV]]. Той слага край на продължилата 24 години френско-испанска война (1635-1659 г.). [[Испания]] е принудена да отстъпи на [[Франция]] редица територии: на север в [[Нидерландия]] - [[Артоа]] с големия град [[Арас]], както и други градове с околностите им – Ла Кеноа, Гравлен, Мариенбург, Филипвил и други; на юг – областта [[Русийон]] (Росельон) с град Перпинян и свързаната с нея област Серданя, окупирани още от [[Ришельо]] през 1642. Основание за загубата на последните две области се намира в естествената граница, която представляват Пиренеите – в договора се казва, че “Пиренейската планина, която от древността е разделяла галите от Испания, ще стане пак разделение между двете кралства”. Общите загуби на Испания възлизат на 9700 кв. киломитра, от които 5600 в Нидерландия и 4100 за Русийон. Политическото значение на договора има поне три измерения - той накърнява силно испанския престиж и символизира края на испанската хегемония в Европа; за пръв път външна сила отнема испански владения, с което се поставя началото на въпроса за Испанското наследство; той е началото на френския възход, характерен за остатъка на [[17 век|ХVІІ век]].
Член 33 от договора казва, че “двамата крале се съгласиха от свое име на брак между Най-Християнския крал [Луи ХІV] и Най-Светлата инфанта госпожица Мария-Тереза, най-възрастната дъщеря на Католическия крал”. Известно е, че френският пръв министър по това време кардинал [[Мазарини]] преследва тази клауза изключително упорито, защото по това време инфантата е прекият наследник на Фелипе ІV. Тъй като няма изгледи той да се сдобие със син, се очаква съвсем наскоро тя и нейният съпруг да наследят испанските владения. Естествено, испанците са наясно с тази опасност и принуждават Мария-Тереза да се откаже от всичките си претенции към испанската корона, така че династичният елемент в брака да се обезсмисли. Мазарини обаче знае, че династичните основания си остават въпреки всички договори и че с този брак създава основание за френски претенции към Испания, които могат да имат огромни последици. Пиренейският договор предвижда допълнителен брачен договор, където всички тези подробности да бъдат уредени. В него се предвижда испанците да платят зестра от 500
== Външни препратки==
| |||