Имунна система: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на Kirill Borisenko (б.), към версия на ShockD Етикет: Отмяна |
Sachokolev (беседа | приноси) м Правопис. П.С. Думата рано се използва като наречие и затова се пише с едно н. |
||
Ред 10:
{{основна|Имунология}}
[[Имунология]]та е науката, която изучава устройството и действието на имунната система. Тя произлиза от [[Медицина|медицинската наука]] и ранните изследвания на причините за имунитета спрямо определени болести. Най-ранното известно споменаване на имунитета е във връзка с [[Атинска чума|Атинската чума]] от [[430 г. пр.н.е.|430 г. пр. Хр.]] [[Тукидид]] отбелязва, че хората, които са прекарали по-
Тези и други подобни наблюдения на придобития имунитет са използвани по-късно от [[Луи Пастьор]], който разработва ваксинацията и формулира микробната теория за заболяванията.{{hrf|Plotkin|2005|S5-11}} Теорията на Пастьор пряко се противопоставя на тогавашните възгледи за болестите, като теорията за [[Миазма|миазмите]]. Едва доказателствата на [[Роберт Кох]] от [[1891]] г., за които той получава [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобелова награда]] през [[1905]] г.,{{hrf|nobelprize.org|2015}} убедително налагат възгледа, че [[Микроорганизъм|микроорганизми]] са причината за [[Инфекция|инфекциозните болести]]. [[Вирус]]ите са потвърдени като патогени при хората през [[1901]] г., с откриването на вируса на [[жълта треска|жълтата треска]] от Уолтър Рийд.
Ред 81:
==== Лимфни възли ====
{{Основна|Лимфни възли}}
Лимфните възли ({{lang-la|nodus lymphoideus}}) представляват биологични филтри, разположени на пътя на лимфоносните съдове, които контролират протичащата през тях [[лимфа]]. Те са сферични, овални или бъбрековидни органи с размери от 1 до няколко сантиметра. Едната страна на лимфните възли е леко вдлъбната и се нарича врата ({{lang-la|hilus}}). През нея навлизат [[артерия|артериите]] и излизат [[вена|вените]] и изводните лимфоносни съдове. Донасящите лимфата [[лимфни съдове]] ({{lang-la|vasa afferentes}}) навлизат през обвивката на възлите откъм изпъкналата страна при [[преживни]]те, месоядните и [[еднокопитни]]те животни, а при [[свиня]]та откъм хилуса. Отвън възлите са покрити с капсула, която изпраща във вътрешността им прегради (трабекули или септи). Цялата вътрешност на лимфните възли между капсулата и трабекулите при всички животни е изпълнена с ретикуларна тъкан, между клетките на която се разполагат гъсти маси от лимфоцити, с които образуват оформената лимфо-ретикуларна система на възлите, която под капсулата формира кората на лимфния възел, а във вътрешността – сърцевината. В бримките на ретикуларанта тъкан на възлите се разполагат лимфоцити, лимфобласти,
Паракортикалната зона на лимфните възли се нарича тимусзависима зона, защото съдържа главно Т-лимфоцити. Именно в тази зона настъпват пролиферация и бластна трансформация на Т-клетките и превръщането им в Т-ефекторни клетки (килъри и др.).
|