Имунна система: Разлика между версии

[[Имунология]]та е науката, която изучава устройството и действието на имунната система. Тя произлиза от [[Медицина|медицинската наука]] и ранните изследвания на причините за имунитета спрямо определени болести. Най-ранното известно споменаване на имунитета е във връзка с [[Атинска чума|Атинската чума]] от [[430 г. пр.н.е.|430 г. пр. Хр.]] [[Тукидид]] отбелязва, че хората, които са прекарали по-раннорано болестта и са успели да се възстановят, са в състояние да се грижат за болните без да се заразят повторно.{{hrf|Retief|1998|50 – 53}} През [[XVIII век]] Пиер Луи Моро дьо Мопертюи прави опити със [[Скорпиони|скорпионова]] [[отрова]] и наблюдава, че определени [[кучета]] и [[мишки]] са имунизирани срещу нея.{{hrf|Ostoya|1954|60 – 78}}

Лимфните възли ({{lang-la|nodus lymphoideus}}) представляват биологични филтри, разположени на пътя на лимфоносните съдове, които контролират протичащата през тях [[лимфа]]. Те са сферични, овални или бъбрековидни органи с размери от 1 до няколко сантиметра. Едната страна на лимфните възли е леко вдлъбната и се нарича врата ({{lang-la|hilus}}). През нея навлизат [[артерия|артериите]] и излизат [[вена|вените]] и изводните лимфоносни съдове. Донасящите лимфата [[лимфни съдове]] ({{lang-la|vasa afferentes}}) навлизат през обвивката на възлите откъм изпъкналата страна при [[преживни]]те, месоядните и [[еднокопитни]]те животни, а при [[свиня]]та откъм хилуса. Отвън възлите са покрити с капсула, която изпраща във вътрешността им прегради (трабекули или септи). Цялата вътрешност на лимфните възли между капсулата и трабекулите при всички животни е изпълнена с ретикуларна тъкан, между клетките на която се разполагат гъсти маси от лимфоцити, с които образуват оформената лимфо-ретикуларна система на възлите, която под капсулата формира кората на лимфния възел, а във вътрешността – сърцевината. В бримките на ретикуларанта тъкан на възлите се разполагат лимфоцити, лимфобласти, макарофагимакрофаги и др. Централната част на фоликулите се нарича размножителен център. Дентритните клетки на централните части на фоликулите са особена разновидност на макрофаги, които притежават способност да фиксират с помощта на рецептори имуноглобулини, а чрез тях и антитела, предизвикващи имунния отговор.