Разлика между версии на „Читалище“

редакция без резюме
[[Файл:Читалището в 1856.jpg|мини|378x378пкс250px|ПървотоСградата българскона читалище „Постоянство“ в град [[Лом]].]]
[[Файл:Haskovo-chitalishte-Zarya.JPG|мини|250px|Читалище „Заря“ в [[Хасково]].]]
'''Читалището''' е типично [[България|българска]] [[институция|обществена институция]], която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици, театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през 1990-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.
 
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър, смесен хор и народен ансамбъл.
 
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през [[1856]] година в [[ЛомСвищов]], [[СвищовЛом]] и [[Шумен]].
 
На 30 януари [[1856]] г. в [[Свищов]] е основано второтопървото българско читалище – [[Читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“]] от Димитър Начович, Христаки Филчов, [[Емануил Васкидович]] и Георги Владикин.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://chitalishta.com/?act=content&rec=346 | заглавие= ПБЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ – гр. Свищов |достъп_дата =30 януари 2019 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=chitalishta.com |език=bg |цитат= }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://svishtov-info.net/articles/13 | заглавие=Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ |достъп_дата =30 януари 2019 г |фамилно_име= |първо_име= |дата=8 април 2013 г |труд= |издател=svishtov-info.net |език=bg |цитат= }}</ref> Същата година, през пролетта на 1856 г., [[Сава Доброплодни]] създава в [[Шумен]] третото българско читалище, което днес се нарича [[Народно читалище „Добри Войников - 1856“ (Шумен)|Народно читалище „Добри Войников  – 1856“]]. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.
 
[[Димитър Маринов]] разказва в своите спомени и статии, че още с отварянето на училището в [[Лом]], над една от вратите на училищните стаи, в които се намирала библиотеката, [[Кръстьо Пишурка]], още през 1848 г. поставил над вратата надпис „Читалище“. Постепенно в стаята започнали да прииждат не само ученици и граждани, но и чужденци. През 1856 г. читалището се мести в собствена сграда и се нарича „Постоянство“.
 
 
 
На 30 януари [[1856]] г. в [[Свищов]] е основано второто [[Читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“]] от Димитър Начович, Христаки Филчов, [[Емануил Васкидович]] и Георги Владикин. Същата година, през пролетта на 1856 г., [[Сава Доброплодни]] създава в [[Шумен]] третото българско читалище, което днес се нарича [[Народно читалище „Добри Войников - 1856“ (Шумен)|Народно читалище „Добри Войников – 1856“]]. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.
 
През втората половина на XX век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.