Уикипедия

Поликраище: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
{{обработка|форматиране}}
{{Селище в България
Line 22 ⟶ 21:
Село Поликраище е едно от най-старите селища в района. Споменато е в турски документи от 15 век с името Буликраище с 52 домакинства, 2 вдовици и приход 4544 акчета (Извори 13: 203). През 1618 г. е записано Поликраище (Стойков: 466), Поликраше според Недков 2:195, хане (домакинства) 62.
 
Топонимията му е старинна – с имена от изчезнали лексеми и по старинни модели. МИ Лунгади пази следи от носов изговор на старобългарското „Ѫ”„Ѫ“, което показва наличието на език-посредник, вероятно народолатински. За същото говори и неметатизираната форма Балтея/Балтей/Балтейка и МИ Чеврица за гориста местност между Стрелец и Сашево, където поликраищенци имали гори. Тези имена ни дават възможност да свържем началото на това селище още със заселването на славяните по тези земи.
 
Имената на –ий и членуваните със старомизийския – О член доказват наличието на компактна маса старо местно население (от времето на Римската империя, което не е учудващо при наличието на Никополис Ад Иструм на 4 km северно от селото). Това е единственото от селищата в Горнооряховско, Стражишко, Лясковско и Златаришко, в което и днес можеш да чуеш мизийския –О член в жива употреба, макар и при по-възрастното население. Същото се отнася и за прилагателните на –ий.
Line 36 ⟶ 35:
През 1751 г. се строи черква в селото, като няма източници за по-раншна такава, което не значи че не е имало в едно богато средновековно село с крепост в единия край. Тя е била вкопана в земята. След Освобождението е била разрушена и на нейното място била построена нова.
 
До 1910 г. в двора на черквата е имало килийно училище, което не можело да поеме всички ученици. След 1911 г. вече е съществувала сградата на сегашното централно училище с 10 стаи, като е открита прогимназия. В периода 1911- – 1923 г. учителският колектив наброявал 20 души а учениците – 500. През 1884 г. е създадено и читалището от местните учители. Една голяма част от българските изселници в [[Унгария]] е родом от с. Поликраище. Така наречените [[гастарбайтер]]и се заселват в покрайнините на [[Будапеща]], където се занимават със [[земеделие]]. Задграничното градинарство води началото си още от годините на османското владичество и продължава и днес. Градинари от Поликраище се трудят в страни от Централна Европа, като най-сериозно е присъствието им в Будапеща, Виена, Братислава, Михаловце (Словакия) и др.
 
== Население ==
 
Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=3702&ezik=bul | заглавие = „Справка за населението на село Поликраище, община Горна Оряховица, област Велико Търново, НСИ“| достъп_дата = 20 януари 2019 | издател = nsi.bg | език = bg}}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-velikotarnovo.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Veliko Tǎrnovo with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 20 януари 2019 | издател = citypopulation.de | език = en}}</ref>}}
 
Line 55 ⟶ 53:
 
=== Етнически състав ===
 
;Преброяване на населението през 2011 г.
 
Line 98 ⟶ 95:
* [[Димитър Кушев]] – министър на земеделието и държавните имоти в периода 15 февруари 1941 – 11 април 1942 г.
* [[Бончо Бочев]] – учител, виден музикален педагог, основател на хор „[[Бодра смяна]]“
* [[Манол Кушев]] – стопански деятел (1904- – 1984), в съавторство с [[Тодор Новаков]] написва исторически очерк за с. Поликраище, върху новата и най-новата история на селото.
* [[Лора Владова]] – певица
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Поликраище“.