Пума: Разлика между версии

По размер може да се мери с [[леопард]]а и [[ягуар]]а. Дължината на тялото варира от 150 до 270 cm, включително опашката. Самата опашка е с [[цилиндър|цилиндрична]] форма и е дълга 50- – 90 cm. Височината при холката е 60- – 70 cm. Тежи различно — – от 35 до 115 kg. Пумата има дълго тяло, малка глава и късо лице. Вратът и опашката са дълги, а ушите са малки, къси и обли. Носът е розов. Има добре развити мустаци и големи очи. Има много добре развито телосложение, като задните крака са по-големи от предните. [[Джим Келгард]] пише за пумата следното: „светлокафяви кълба от дим, които могат да счупят врата на мъжки [[лос]] и въпреки това са толкова потайни.“ Може да скача на дължина до 550 cm.

Малките се раждат слепи, с козина и покрити с черни петна по козината и ивици по краката и опашката, които изчезват някъде около третия месец, но понякога могат да се забележат остатъци от тях дори при 12-месечните пуми. Тежат около 400 g и са с дължина 20- – 30 cm. Проглеждат на десетия до четиринадесетия ден. Очите им са сини, но след като станат на 16 месеца, те придобиват зеленикаво-жълт цвят. До навършването на шестседмична възраст малките вече могат да се хранят с прясно месо. Малките остават с майка си за неопределен период от време, понякога 18- – 24 месеца. След като напуснат майка си, малките от едно котило често ловуват и обикалят заедно още няколко месеца, а след това се разделят.

Има отлично зрение, слух и обоняние, като използва тези сетива, за да открия плячка и да се промъкне до нея. Дългите задни крака са съразмерни на предните крака и са приспособени за скокове. Освен това те улесняват движението по стръмните [[каньон]]и и [[клисура|клисури]]. Лапите са големи и са снабдени с възглавнички. Те им помагат да се придвижват през разнообразни местности и да сграбчат жертвата си. Предните лапи имат по 5 пръста, а задните по 4, екипирани със скриващи се нокти. Кучешките зъби са дълги около 4 cm и заедно с ноктите са смъртоносно оръжие за много животни. По отпечатъците от лапите на пумата рядко може да се забележи следа от нокти. Предните лапи са по-големи от задните и разстоянието между пръстите се увеличава с нарастване на скоростта. Между отделните отпечатъци от лапи има разстояние от около 30- – 60 cm. Лапата е широка 7- – 10 cm.

Пумата живее 8- – 12 години в диво състояние, а в плен достига до над 20-годишна възраст.

Женската постъпва като нашата домашна котка – тя ближе грижливо петнистата козина на двете си малки. На възраст два месеца и половина майка им ги отбива, но малките остават с нея поне една година. През това време те научават най-добрите начини за ловуване. На 2-годишна възраст те ще могат да се размножават.

Някога пумата е живяла по цялата територия на днешните Съединени щати. Преди 2000 години вероятно е живяла от Югоизточна [[Аляска]] на север до [[Огнена земя]] на юг. След [[1900]] г. популациите на пумата намаляват значително поради лова, унищожаване на естествената среда и кампаниите за контрол върху хищничеството. В САЩ пумата заема само половината от някогашните си територии. Около 16- – 20 000 индивида са оцелели в планинските и пустинни райони в западните части на САЩ и отчасти в Южен [[Тексас]]. Преди 150 години пумата е била по-разпространена източно от р. [[Мисисипи]], където е ловувала [[белоопашат елен|белоопашати елени]] в [[широколистно дърво|широколистните гори]]. Днес в източните щати пумата е оцеляла единствено в южната част на [[Флорида]] като отделен подвид, но са записани случаи на пуми и в [[Нова Англия]]. Флоридският подвид е изключително рядък и е застрашен от изчезване.

Учените са разграничили до 30 подвида, които се различават по цвят на козината и големина. В Южна Патагония дължината на тялото не надхвърля 1,22 метра, а теглото е не повече от 30- – 40 kg. В Северна Канада пък теглото може да превиши 100 kg, а дължината на тялото – 2 метра.

Ако се случи да има повече улов, отколкото може да изяде, тя скрива остатъка от койоти, орли и гарвани, като зарива трупа и го покрива с клонки и листа. Връща се по-късно, за да го довърши, и по този начин може да се храни с някоя едра плячка дни наред. Храни се също така с [[койот]]и, [[гризачи]], [[бобър|бобри]], [[зайцевидни]], [[маймуни]], [[птици]], диви [[свиня|свине]], [[енот]]и, [[мармот]]и, [[гущер]]и, [[прилепи]], [[катерици]], [[риба]] и дори [[скакалци]] и [[мекотели]]. Промъква се на около 10 метра от жертвата и по този начин от засада се нахвърля върху гърба ѝ, като захапва врата на набелязаното животно с кучешките си зъби и се вкопчва с острите си нокти. Пумата чупи врата на елена като дърпа главата му назад с мощните си предни крака. Намерени са [[Черноопашат елен|черноопашати елени]], убити с едно прехапване в основата на черепа. Болните или малките пуми са убивани най-често от други пуми, от [[вълк|вълци]] или от [[мечки]]. Мъжките могат да преживеят годината с 14- – 20 убити елени.

Пумите, като [[териториално животно|териториални животни]], маркират винаги много добре своите територии, и спазват чуждите граници. Територията на женските варира между 26 и 350 km² (средно около 150 km²). Територията на отделните женски индивиди могат да се застъпват, но мъжките имат своя собствена територия, която обхваща териториите на две женски, и заема 140- – 760 km² (средно около 280 km²). Младите и преминаващите пуми имат „разрешение“ от установилите се пуми да пътуват из земите им, но не могат да се бавят дълго.

Женската ражда до шест малки годишно, като размножителният цикъл може да отнеме до 2- – 3 години. Бременността трае от 82 до 98 дни. Размножителният период е най-често през декември-март, но е възможно чифтосването да се осъществи по всяко време на годината. Малките се раждат обикновено в периода април-септември. Майката ражда в леговището, но не прави гнездо.

Пумата присъства в известна степен във фолклора на [[индианци]]те. Племената, които живеели около [[Големи езера|Големите езера]], вярвали, че опашките на пумите предизвикват вълните и бурите в езерата. [[Чероки]]те ги наричат кландаги („господарят на гората“), а [[чикасави]]те — – ко-икто („божия котка“). [[Кочити]]те в [[Ню Мексико]] създали каменни статуи на пумата в естествена големина и построили храмове в нейна чест. Твърди се{{кой}}, че древния град [[Куско]] в [[Перу]] е построен във формата на пума. Пумата е била толкова почитана от индианците в [[Южна Калифорния|Южна]] [[Калифорния]], че за християнските мисионери тези вярвания представлявали пречка за осъществяването на нови мисии, тъй като местните хора отказвали да убият свещеното животно или пък да защитят своя добитък от нападенията на пумата.