Клетниците: Разлика между версии

''Жан Валжан'' – бивш каторжник, стремящ се да загърби тъмното си минало. Целият му живот се свързва с бягство – както от затвора, така и от полицията, когато е на свобода. Известен още под имената Мадлен и Льоблан. Жан Валжан успява нравствено да се възвиси, печелейки два голяма сблъсъка със самия себе си; Първият път той решава да пожертва благочестието си, живота на Фантин, и дори - съдбата на града ,, който управлява, но да запази праведността си и да не допусне в каторгата да влезе невинен човек; Вторият път той жертва любовта си към Козет, за да не рискува да накърни името си. Жан Валжан е пример за безкрайно себеотрицание и жертвоготовност

''Жавер'' – неподкпуеннеподкупен, ала жесток и безсърдечен полицейски инспектор. Превръща залавянето на Жан-Валжан в своя идея-фикс. Жан Валжан му доказва че човек може да се промени – той не уволнява Жавер, като кмет, когато има тази възможност, по-късно сам се разкрива като престъпникипрестъпник, за спаси невинен човек, накрая спасява Жавер от уличното правосъдие, при все че може да се отърве от него. Жавер се изпълва с уважение към Жан Валжан и не можейки да прецени дилемата кое по-важно – закона или морала, проявен към един бивш каторжник – се самоубива.

''Тенардие'' – безцеремонен и зъл кръчмар, мислещ единствено за мъст и експлоатация. В пиесата се проявява като изнудвач, мошеник, мародер,загатнато е и че е сводник на дъщерите си; съучастник в смели обири, отвличания и дори - убийства - на бандата ''Котешки час''. Дори и семейството му трепери от неговата ярост. Известен е още под имената Жондрет и Фабанту. Баща на Епонин, и Гаврош, който загиват на барикадите и на Азелма. В края на романа бяга в Новия свят с единственото му останало дете и там става робовладелец.