=== Част четвърта – „Идилията на улица Плюме и епопеята на улица Сен-Дьони“ ===
След освобождаването от затвора на Епонин, една от дъщерите на Тенардие намира Мариус и му съобщава, че е намерила адреса на Козет. Той и Козет най-накрая се срещат, за да признаят любовта си един към друг. Младото момиче казва на любимия си, че с Жан Валжан ще се местят да живеят в Лондон. Мариус веднага отива при дядо си Жилнорман за да поискапотърси разрешениетоот мунего дапомощ за един сключиевентуално брак с Козет. Старецът обаче не взема предвид психологизма на ситуацията и дасъдейки заминепо ссобствения си опит неярешава, ноче получаватова категоричнияса "младежки лудории с прислужници" хвърля пари на Мариус и го съветва да направи Козет своя любовница. Мариус е омерзен от дядо си - той вече е обидил баща му, а сега обижда и жената в която е отказвлюбен.. Разочарован от реакцията на Жилнорман и огорчен, че завинаги ще бъде разделен с Козет, Мариус решава да се включи в барикадата, където са студентите от организацията АБВ, както и Гаврош – синът на Тенардие, израснал предимно по улиците. Когато Мариус пристига на барикадата, вижда, че революцията вече е започнала. Той дори се превръща в герой, качвайки се на върха ѝ с буре барут в едната ръка и факла в другата, като заплашва, че ще вдигне всичко във въздуха. Осъзнавайки последствията, които биха настъпили при гръмване на бурето с барут, войниците се изтеглят от барикадата. Същата вечер Мариус пише писмо до Козет, като заръчва на Гаврош да ѝ го предаде, но вместо при Козет, то се озовава в ръцете на Жан Валжан. Разбирайки, че Мариус е на барикадата, бившият каторжник облича своята униформа, грабва пистолета си и напуска дома си.
