Майкъл Фарадей: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 55:
=== Научни открития и научна известност ===
[[Файл:M Faraday Lab H Moore.jpg|мини|Лабораторията на Фарадей]]
От 1820 г. Фарадей е изключително заинтригуван от проблема за изследване на връзките между електричеството и магнетизма. По това време вече съществуват работите на [[Карл Фридрих Гаус]] и [[Джордж Грийн]] основно научни разработки в областта на [[електростатика]]та. През 1800 г. А. Волта открива силен източник на постоянен ток („волтов стълб“) и нова наука, [[електродинамика]], която започва да се развива бързо. Незабавно са направени две открития: [[електролиза]] (1800 г.) и [[електрическа дъга]] (1802 г.).
 
Но основните събития започват през 1820 г., когато [[Ханс Кристиан Оерстед|Оерстед]] открива чрез опит отблъскващия ефект на тока върху магнитна стрелка. Първите теории, свързващи електричеството и магнетизма са построени през същата година от [[Жан-Батист Био]], [[Феликс Савар]] и по-късно [[Пиер-Симон Лаплас]] (Закон на Био-Савар-Лаплас). А. Ампер, през 1822 г., публикува своята теория за електромагнетизма, според която основното явление е взаимодействието на проводници по които тее ток. Формулата на Ампер е включена в учебниците.
 
Майкъл е избран за член на [[Кралско научно дружество|Кралското дружество]] през 1824 година и е назначен за директор на лабораторията на Кралския институт през 1825 г. През 1827 година получава професорска катедра. Спонсор на Фарадей става Джон „Лудия Джак“ Фулер, който създава Фулеровата професура по химия в кралското дружество. През 1833 г. е назначен за Фулеров професор по химия безсрочно, без да има задължение да води лекции.
 
На [[29 август]] [[1831]] г. Майкъл Фарадей постига блестящ успех – той открива явлението електромагнитна индукция, с други думи поява на електрическо поле при промяна на магнитното поле. Днес това откритие лежи в основата на съвременната [[електротехника]], но както повечето физици Фарадей не се интересува от приложенията на своите открития, а е погълнат от идеята да разгадава законите на природата. През 1832 година [[Оксфордски университет|Оксфордският университет]] го удостоява с почетна докторска степен.
 
В периода 1833 – 1834 година Майкъл Фарадей изучава протичането на електрически токове през разтвори на [[киселина|киселини]] и [[сол]]и, което води до откриването на законите на електролизата. До края на [[1830-те]] той извършва обширни изследвания на електрическите явления в [[Диелектрик|диелектрици]]. Избран е за член на [[Кралска шведска академия на науките|Шведската кралска академия на науките]] през 1838 година и на [[Френската академия на науките]] през 1844 г.<ref>{{cite book | author = Gladstone, John Hall | title = Michael Faraday | year = 1872 | publisher = Macmillan and Company | location = London | page = 53 | url = http://books.google.com/books?id=pbs4AAAAMAAJ&pg=PA53&lpg=PA53&dq=Faraday+French+Academy&source=web&ots=j7V3PT_Y6L&sig=YBz5UFFW0-sFS_56mGf27HPldBw&hl=en&sa=X&oi=book_result&resnum=3&ct=result#PPA53,M2 }}</ref>
 
=== Изследвания в областта на електромагнетизма ===