Разлика между версии на „Кръвообращение“

м
Имаше много дразнещи правописни грешки. Поправих ги и добавих и поправих няколко вътр. препратки
м (Премахнати редакции на 188.124.65.117 (б.), към версия на Termininja)
Етикет: Отмяна
м (Имаше много дразнещи правописни грешки. Поправих ги и добавих и поправих няколко вътр. препратки)
Кръвоносните съдове в човешкото тяло са три вида: артерии, капиляри и вени. Те имат обща дължина около 60 000 до 100 000 km.
* '''Артериите''' са тръбести образувания, които изнасят кръвта от [[сърце]]то (камерите на сърцето) към органите. Те имат дебели стени изградени от три слоя: външен – от [[съединителна тъкан]], среден – от [[съединителна тъкан]] и [[мускул|гладка мускулатура]] и вътрешен – от [[епителна тъкан|еднослоен епител]]. С отдалечаването си от сърцето артериите се разклоняват на все по-тесни клонове. Най-малките артерии се наричат артериоли и постепенно преминават в капиляри. Най-голямата артерия в сърцето е [[аорта]]та. Тя излиза от [[лява камера|лявата камера]] и чрез разклоненията и пренася кръв до всички [[клетка|клетки]]. Всички артерии носят артериална (окислена) богата на [[кислород]] [[кръв]]. Единствено белодробната артерия носи венозна (неокислена) кръв, която е богата на въглероден диоксид. Белодробната артерия излиза от [[дясна камера|дясната камера]] и се разклонява, като разклоненията и отнасят неокислената кръв до [[бял дроб|белите дробове]] където тя се насища с кислород.
* '''Капилярите''' са най-малките кръвоносни съдове и се виждат само под микроскоп. Дължината им е околкооколо 0,5 mm, а диаметърът им околкооколо 10 [[микрометър|µm]], поради което в тях кръвните клетки се движат по единично. Стените на капилярите са изградени само от един слой епителни клетки, през които се извършва обмяната на вещества между кръвта и [[тъкан]]ите. Тази обмяна се извършва активно поради бавното движение на кръвта в капилярите, тънките им стени и огромната им повърхност (около 6500 m². Кръвта не се движи едновременно във всички капиляри и повечето от тях са затворени. Колкото по-активна дейност извършва даден орган толкова повече негови капиляри функционират. Кръвта от капилярите се събира във вени и по тях продължава пътя си към сърцето.
 
* '''Вените''' са тръбести образувания, които внасят кръв в сърцето (в предсърдията на сърцето). С прилбижаванетоприближаването си към него те стават все по-широки. Повечето от тях са успоредни на артериите и са разположени по-повърхностно от тях. По строеж венозните стени приличат на артериалните, но имат по-слабо развит мускулен слой и са по-тънки.Характерни за вените са джобовидните клапи по вътрешната им страна. Те осигуряват еднопосочно движение на кръвта и я подпомагат в движението ѝ към сърцето. Най-големите вени в човешкото тяло са горна и долна куха вена. Те внасят неокислена кръв в дясното предсърдие на сърцето. Всички вени носят венозна (неокислена) кръв, която е богата на [[въглероден диоксид]]. Изключение правят четирите белодробни вени, които пренасят артериална кръв от белите дробове до лявото предсърдие на сърцето.
 
=== Задачи и функции ===
При [[земноводни]]те (амфибиите) сърцето е изградено от една камера и две предсърдия. Обмяната на газовете се осъществява както в белите дробове, така и в [[кожа]]та. Двата кръга на кръвообращението при амфибиите се означават като ''Белодробно-кожен кръг на кръвообращението'' и ''Телесен кръг на кръвообращението''. За разлика от рибите двата кръга на кръвообращението не следват един след друг.
 
Лявото предсърдие поема обогатената с кислород кръв от белия дроб и кожата, а дясното предсърдие бедна на кислород кръв от тялото. И двете предсърдия изпомпват кръв в общата камера. Общата камера има един общ ствол за оттичане на кръвта (''Truncus'' или ''Conus arteriosus''), който се дели на по един съд за всеки кръг на кръвообращението. Едно възвишение в камерата и отвора ([[Лумен (Биологиякръвоносен съд)|лумена]] на отвеждащия кръвоносен съд позволява на кръвта да премине през сърцето със сравнително малко смесване на окислена и неокислена кръв. По-голямата част от окислената кръв се изпомпва в артериите на врата и аортата, докато по-бедната на кислород кръв преминава в белодрбно-кожната артерия. Както при влечугите и птиците, земноводните също притежават бъбречна [[вена порта]].
 
==== Развитие ====
=== Влечуги ===
[[Картинка:Circulatory-system-reptiles-bg.jpg|thumb|250px|Схема на кръвообращението при влечугите<br />Червено = окислена кръв, <br />Синьо = неокислена кръв<br />Розово = смесена кръв]]
Животните от групата на [[влечуги]]те притежават сърце, което също има две предсърдия и една камера, която е разделена почти изцяло на две половини от септум (преграда). Неокислената кръв от тялото се влива в дясното предсърдие, а обогатената с кислород кръв от белите дробове в лявото предсърдие. И двете предсърдия изпомпват кръвта в камерата, от която водят началото си три артерии. В дясната част на камерата тече кръв бедна на кислород към белия дроб, в лявата кръв към главата и тялото. Тъй като разделението на камерите е непълно, кръватакръвта се смесва (около 10 до 40 процента). Тази кръв тече по средната артерия към тялото.
 
Особеност при [[крокодил]]ите е пълното разделяне на двете камери. При тях съществува връзка между лявата и дясната артерия, така нареченият ''Foramen Panizzae''. Лявата аорта започва от дясната камера, а дясната аорта от лявата камера. Чрез отвора се смесва окислена кръв от дясната камера с неокислената от лявата камера в областта на дясната аорта, така че смесената кръв преминава в телесния кръг на кръвообращението и така достига до периферните области на тялото. Лявата аорта пренася окислена кръв предимно към главата на животното. При гмуркане се затваря отвора напълно, така че дясната аорта получава само неокислена кръв, а лявата продължава да получава окислена.
Съществуването на два кръга на кръвообращението (телесен и белодробен) има важни предимства:
* Налягането в двата кръга може да е различно. В малкия кръг на кръвообращението е значително по-ниско, така че е в белите дробове е възможно стените на кръвоносните съдове да са по-тънки и газообмяната да е по-добра.
* Капилярната система на белия дроб играе ролята на филтър срещу съсиреци ([[Тромб|тромби]]и) и др., преди кръвта да бъде изпомпана от лявата половина на сърцето към мозъка и др. Белият дроб има и способност да разгражда тромби.
 
В малкия кръг на кръвообращението кръвта напуска дясната камера по белодробните артерии по посока към [[бял дроб|белия дроб]], където се окислява. Тогава се пренася от ''белодробната вена'' ({{lang-la|vena pulmonalis}}) към лявото предсърдие. От лявото предсърдие кръвта преминава в лявата камера, откъдето попада чрез [[аорта]]та в големия кръг на кръвообращението. Докато при бозайниците аортата се намира от лявата страна, при птиците е от дясната страна. След снабдяването на органите кръвта, обогатена с [[въглероден диоксид]], се връща в дясното предсърдие чрез горната и долната '''[[куха вена]]''' ({{lang-la|vena cava}}). След преминаването на кръвта от дясното предсърдие в дясната камера целият кръг на кръвообращението започва отначало.
 
Една особеност е системата на [[Портна вена|вена порта]] (порталната вена). Кръвта, която идва от органите на [[храносмилателна система|храносмилателната система]], се събира във ''вена порта'' ({{lang-la|vena portae}}) и достига черния дроб, където се обработват поетите хранителни вещества. [[Хипофиза]]та също има портална система, а при птиците (и влечугите) – и [[Бъбрек|бъбреците]].
 
=== Системи с ниско и високо налягане ===
{{основна|Кръвно налягане}}
 
Съществуват така наречените системи на ниско и високо налягане. Към системата на ниското налягане принадлежат артериолите, капилярите, вените на телесния кръг на кръвообращениеетокръвообращението, дясното сърце (обобщаващ термин за дясно предсърдие и дясна камера) и съдовете на белодробния кръг на кръвообращението. Системата на високото налягане се състои от артериите на големия кръг на кръвообращението.
 
=== Кръвен поток ===
 
Следователно големия кръг на кръвообращението се състои от множество успоредно включени кръвообръщения на органи и системи, които могат да бъдат включвани или изключвани в зависимост от активността им. Така например при поемане на храна се кръвоснабдява с приоритет храносмилателната система, а потокът кръв към други органни системи се намалява. Активен спорт не е възможен в това състояние. Тези включвания и изключвания се осъществяват по редица начини:
* Отворът (''[[Лумен (кръвоносен съд)|лумен]]'') на артериите се определя от степента на съкращение ([[тонус]]а) на [[Гладка мускулатура|гладката мускулатура]] в стената на съдовете. Ако съдовете са разширени, то повече кръв достига съответната област.
* Артерио-венозни анастомози: [[Анастомоза|анастомозите]] представляват връзки между малки кръвоносни съдове. В този случай между артерия и съответната вена. Тези артериовенозни анастомози могат да се затварят, като в този случай кръвта минава по обичайния път по капилярите. Ако се отворят връзките, тогава голяма част от кръвта преминава по съкратения път от артерията към вената поради ниското съпротивление, а капилярната система получава по-малко количество кръв.
* Предкапилярни сфинктери: Нормалните артерии могат да стесняват своя лумен, но не могат да постигнат пълното му затваряне. В най-малките артериоли съществуват образувания на средния слой на стената, които се обозначават като ''Sphincter precapillaris''. Те могат напълно да затварят лумена и така да намаляват обемът кръв в следващата ги капилярна мрежа.
 
==== Локални регулиращи механизми ====
Локалната регулация или авторегулацията позволява кръвоснабдяването на органите да остане постоянно и при променливо кръвно налягане от една страна, а от друга то се напасва на нуждите на метаболизма на съответния орган (например кръвоснабдяването на [[стомашно-чревен тракт|стомашно-чревния тракт]] се повишава при [[храносмилане]]). Тази региулациярегулация се осъществява по различни пътища.
* При Bayliss-ефекта мускулатурата на съдовете се съкращава в отговор на разширение на съдовете поради повишаване на кръвното налягане. Този ефект се наблюдава в [[мозък]]а, [[Бъбрек|бъбреците]] и [[Храносмилателна система|храносмилателният тракт]], но не и в [[кожа]]та или [[Бял дроб|белите дробове]].
* Недостигът на кислород води до вазодилатация (разширяване на съдовете), като резултиращото от това повишено кръвоснабдяване се стреми да премахне този недостиг. (В белия дроб ефектът е обратен, тоест ниската [[сатурация]] (съдържание на кислород в кръвта) води до стесняване на съдовете).
* Присъствието на някои вещества в кръвта води до локална вазодилатация (разширяване). Този ''локално-метаболитен'' ефект се причинява предимно от високи концентрации на [[въглероден диоксид]], [[Аденозинтрифосфат|АДФ]], [[Аденозинмонофосфат|АМФ]], [[Аденозин]], [[водород]]ни и [[калиевКалий|калиеви]]и йони. Резултиращото от това по-добро кръвноснабдяване благоприятства отстраняването на тези вещества. Този вид регулация играе важна роля при [[миокард]]а и в мозъка.
 
==== Хормонални регулаторни механизми ====
 
==== Регулация от ЦНС ====
Нервната регулация се осъществява най-вече от [[симпатикусСимпатикова част на ВНС|симпатикуса]]а, като инервира главно малките артерии и артериоли или вените. [[Ганглион|Следганглионния]] [[невротрансмитер]] е [[норадренали]]ът, който се свързва с &alpha;<sub>1</sub>-рецепторите, и затова има съдостесняващо действие. Вазодилатацията се постига чрез намаляване на действието на симпатикуса. Изключение от този принцип е съдоразширяващото действие на [[парасимпатикусПарасимпатикова част на ВНС|парасимпатикуса]]а върху съдовете на [[слюнчени жлези|слюнчените жлези]] и [[полови органи|половите органи]] ([[Ерекция]]). Като трансмитери действат NO и брадикинин. Регулацията от симпатикус и парасимпатикус бива два вида: от една страна като органите сами изпратят информация за нужното и, количества кръв, от друга страна като мозъкът активирайки дадени органи в същото време регулира и потока на кръвта. Нараняване на нерв или неправилната му функция може да доведе до спинален или неврогенен шок.
 
==== Централна регулация на кръвоносната система ====
Кръвоносната система се управлява и централно от продълговатия мозък ([[Medulla oblongata]]) и [[Варолиев мост|моста]]). При това се оценява информация от измервания на артериалното налягане, честотата на съкращенията на сърцето, налягането в системата на ниското налягане, стойностите на [[pH]] на кръвта и съдаржаниетосъдържанието на [[въглероден диоксид]] и [[кислород]] в кръвта.
 
Рецепторите за налягане се намират в стената на аортата и на [[Arteria carotis|сънните артерии]] (рецептори за разтягане и налягане в [[Sinus caroticus]]) и в систематта на ниското налягане в кухите вени и предсърдията (рецептори за разтягане). Тази регулация действа само при резки промени на налягането, например при ставане от легнало положение. Ако кръвното налягане постоянно е високо (или ниско), то се осъществява адаптация и „новото“ кръвно налягане се поддържа постоянно.
Четвъртата лява артерия на хрилните дъги се развива, образувайки аортната дъга (''Arcus aortae''), а окончателната низходяща аорта се образува от продължението и в лявата вентрална аорта. Началната част на дясната вентрална аорта образува така наречения ствол към глава и горен крайник – мишничноглавов ствол ({{lang-la|truncus brachiocephalicus}}), от който водят началото си дясната подключична и дясната обща сънна артерия (Arteria subclavia dextra и Arteria carotis communis dextra).
 
Двете шести артерии на хрилните дъги врастват в заложения бял дроб и се превръщат в [[белодробни артерии]] (Arteriae pulmonales). Дясно се губи връзката с вентралната аорта, като от началната част се образува белодробният ствол (''Truncus pulmonalis''). Шестата лява артерия на хрилните дъги запазва връзката си с лявата вентрална, тоест окончателната аорта. Така се образува връзка между телесен и белодробен кръг на кръвообръщението, т.нар. [[Боталов проток]] ('''Ductus arteriosus Botalli'''). Чрез образуването на спирална преграда (''Septum aorticopulmonale'') в общата началната част на дорзалните аорти окончателната аорта остава свързана с лявата камера, белодробния ствол с дясната камера. Тези много сложни преустройствени процеси на сърцето и близките до сърцето артерии водят понякога до анамалиианомалии в развитието (например [[Трилогия на Фало]], [[Тетралогия на Фало]], [[Пенталогия на Фало]]).
 
Първоначалните вентрални сегментни артерии на окончателната аорта закърняват с изключение на три ([[Truncus coeliacus]], [[Arteria mesenterica superior]] и [[Arteria mesenterica inferior]]) в [[коремна кухина|коремната кухина]]. Тези артерии снабдяват органите на храносмилателната система от [[стомах]] до [[право черво]] и [[Слезка|слезката]]. От латералните сегментни артерии се образуват [[бъбречни артерии|бъбречните артерии]] (Arteria renalis) и артериите на половите жлези (Arteria testicularis съответно Arteria ovarica). Само дорзалните сегментни артерии запазват първоначалната си сегментална подредба и образуват междуребрените артерии (''Arteriae intercostales'') съответно поясните артерии (''Arteriae lumbales'').
 
=== Фетална кръвоносна система ===
 
=== Преобразувания преди раждането ===
При [[раждане]]то се прекратява снабдяването с кръв от плацентата. Поради това се повишава количеството въглероден диоксид в кръвта, което посредством хеморецептори води до започване на дишането. При повдигането на гръдния кош се намалява налягането в гръдния кош. Това води до изсмукване на кръвта и изпразване на плацентата и пъпната вена и разгъване на белите дробове. Тъй като те вече обогатяват кръвта с кислород, съдовете в белите дробове се разширяват и налягането намалява. Повече кръв попада в белите дробове и посоката на кръва в боталовия проток (Ductus arteriosus) се променя. До затварянето на боталовия проток белия дроб се снабдява за кратко с кръв от аортата. След затварянето си Ductus arteriosus се превръща в ''Ligamentum arteriosum'' (артериална връзка). Докато количеството кръв намалява в дясното предсърдие поради отпадането на снабдяването от плацентата, то се покачва в лявото предсърдие порадия снабдяването от белия дроб. Резултиращия спад на налягането и намаляването на вазоконстриктиращите (съдосвиващи) [[Простагландин]]и води до затварянето на Foramen ovale в рамките на първите две седмици след разжданетораждането. Затваря се и венозния проток (Ductus venosus).
 
== История на откритията ==
99

редакции