Разлика между версии на „Словенски език“

м
редакция без резюме
м (замяна с n-тире)
м
|iso639-2=slv
|SIL=SLV
| wiki = sl
| wiki-име = словенски
}}
'''Словенският език''' (''slovenščina'') принадлежи към групата на [[южнославянски езици|южнославянските езици]].
През втората половина на 16 век разпространението на протестантството дава стимул за издигането на словенския до ранг на книжовен език. Появяват се първите печатни книги. Въпреки отдалечаването на книжовния език от говоримия поради нови процеси на фонетични промени в диалектите особено през 17 и 18 век, в произведенията на словенските книжовници все пак намира отражение развоят на звуковата, граматичната и лексикалната система на езика.
 
Основателят на словенския книжовен език, епископ Примож Трубар, развива своята преводаческа и издателска дейност в [[Тюбинген]] ([[Германия]]). Трубар издава ''Catechismus'' ([[1550]]), ''Abecedarium'' и ''Calendarium'' ([[1551]]), превод на Новия завет ([[1557]]–[[1560]]), псалтир ([[1566]]) и други религиозни книги – проповеди, ''Cerkovna ordninga'' ([[1563]]) и др. В основата на неговия език ляга говорът на Любляна и околностите ѝ, които се намират между доленския (роден на Трубар) и горенския. Езикът на Трубар е силно повлиян от [[немски език|немския език]].
 
Последовател на Трубар е [[Юрий Далматин]] ([[1546]]–[[1589]]), който пише на по-чист словенски и усъвършенства правописа и издава първия пълен превод на словенски на [[Библия]]та ([[1584]]).
В трудовете на Трубар и Далматин, както и на техните съратници [[Себастиян Крел]], [[Адам Бохорич]], [[Юрий Юричич]] и др. за по-малко от 50 години словенският книжовен език получава своите фонетични, морфологични, синтактични и словообразователни особености и до голяма степен развива лексиката си. А. Бохорич му дава първото граматическо описание (1584), базирано на доста богат сравнителен славянски материал. Словното богатство на словенския намира отражение в речника на [[Хиеронимус Мегисер]] ''Dictionarium quatuor linguarum'' ([[1592]]), в регистъра към Библията на Далматин и в граматиката на Бохорич.
 
Католическата реакция слага край на този бурен разцвет на протестантската литература и на словенския книжовен език. През [[17 век]] книжовната продукция е бедна, протестантската литература – преследвана, в употреба е само Библията на Далматин. Поради напредъка на новата вокална редукция в диалектите и поради отслабването на връзките между книжовниците, се разрушава относителното единство на езика и правописа, постигнато през 16 век. През 17 век в книжовна употреба са доленският, горенският, щаерският, презмурският и пърлешкият диалект. Разединението нараства през [[18 век]] – създават се истински регионални книжовни езици: [[Янез Светокрижки]] следва протестантската традиция, [[Йерней Басар]] пише на горенски и т.н. Все повече се пренебрегват и правописните традиции, дори и в централните области. Книжовната дейност на [[Томаж Хрен]], [[Матия Кастелец]], [[Марко Похлин]] и др. има почти изключително религиозен характер. Излизат и някои граматични трудове – на Похлин, [[Ожбалт Гутсман]], [[Юрий Зеленко]], изработват се речници – Кастелец, Похлин, отец Хиполит ([[1684]]–[[1722]]) и др., повечето от които остават в ръкопис.
 
През втората половина на 18 век се заражда тенденция към ново единство и към очистване на книжовния език, за което спомага обръщането към традициите на 16 век. В областта на вокализма все повече надделяват горенските диалектни черти. Най-големи заслуги за постигането на общонароден славянски характер на езика имат [[Валентин Водник]], [[Йожеф Шкринар]] и [[Антон Томаж Линхарт]], а на графиката и правописа – [[Юрий Япель]] и Гутсман. В това отношение изиграва значителна роля и създаването на периодичен печат с издаването на ''Люблянске новице'' от Валентин Водник. Поставя се началотона някои литературни жанрове като драма (А. Линхарт) и поезия (В. Водник, кръжокът на М. Похлин). На границата между 18 и 19 век книнжовният език в централните области вече е установен в морфологично, лексикално и графично отношение. Той бива кодифициран от граматиките на [[Йерней Копитар|Бартоломей (Йерней) Копитар]] ([[1808]]) и на В. Водник (1812). Очистването му от чуждоезични елементи в синтаксиса и лексиката се издига на нова степен от реформатора на словенската проза [[Матеуж Равникар]] през второто десетилетие на 19 век. Този език бива приет и в Приморието.
 
Развитието към единство обаче не е праволинейно. Източнощаерският тип книжовен език намира теоретичен израз в граматиката на [[Петер Дайнко]]. [[Станко Враз]] пък се бори за възприемане на щаерско-корошки черти в централния книжовен език, а по-късно – за заместване на книжовния словенски език с илирийски ([[хърватски език|хърватски]]). Граматиката и азбуката на [[Петер Метелко]] предизвикват разцепление между книжовниците. През 30-те години на 19 век се води истинска борба около графичната система и [[илирийско движение|илиризма]], който претърпява неуспех. Въпреки това, към средата на века бива възприета илирийската графична система, т. нар. „гайчица“ (съвременната словенска азбука). Някои писатели продължават опитите си да сближат книжовния език с хърватския. От друга страна, редица книжовници успяват да наложат замяна на някои традиционнни форми с по-архаични, които сближават словенския език с другите славянски езици: ''de'' с ''da''; ''per'' с ''pri''; ''lepe mesta'' с ''lepa mesta''; ''lepiga'', ''lepimu'', ''lepim'' с ''lepega'', ''lepemu'', ''lepem''; ''bratam'', ''bratama'' с ''bratom'', ''bratoma'' и т.н.
 
Особено големи заслуги за правилното развитие, очистване и обогатяване на словенския книжовен език, както и в борбата против прекомерните усилия за славянизиране имат [[Фран Левстик]], [[Йосип Стритар]], [[Франц Миклошич]], [[Станислав Шкрабец]], а също и [[Янез Блайвайс]] с редактираното от него списание ''„Novice“'' (новини). Словенският книжовен език достига значително единство в края на 70-те години на 19 век. Правоговорът му става обект на специална студия на С. Шкрабец ([[1870]]). Неговите възгледи се реализират в капиталния Словенско-немски речник ([[1883]]–[[1895]]) на [[Макс Плетершник]] и в граматиките на [[Антон Брезник]]. През втората половина на 19 век словенският постепенно се издига на висотата на всички функции, които трябва да изпълнява един на пълно развит книжовен език.
{{Уикипедия|sl}}
* [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=SLV Словенският език на Ethnologue]
* [http://www.ku.edu/~slavic/sj-sls/ Slovenski jezik - – Slovene Linguistic Studies]
 
{{Славянски езици}}