Машинна дума: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{lang-en}}
+ш; Вижте също +1
Ред 1:
{{обработка|проверка на машинен превод}}
В изчисленията '''машиннаМашинна дума в изчислителната техника''' ({{lang-en|word in computing}}) е термин за естествена единица от [[данни]], използвана запри определен компютърен дизайн. Машинната дума е дефакто фиксирана, определена по големина група от [[бит]]ове, които сасе поддържаниподдържат заедно от системата. Броят на битовебитовете в дума (големина на думата или дължина на думата) е важна характеристика на [[компютърна архитектура|компютърната архитектура]].
 
== Приложения на машинната дума ==
Line 6 ⟶ 7:
# '''Числа с плаваща запетая''': държачи на числа с плаваща запетая са обикновено или с размер на машинната дума или с размер, кратен на размера на машинната дума.
# '''Адреси''': държачи на адреси на паметта трябва да са с достатъчно големи размери, за да отговарят на изискания и необходим диапазон от стойности, но в същото време и не прекомерно големи. Често се използва размерът на машинната дума или размер, кратен или реципрочен на размера на машинната дума.
# '''Регистри''': регистрите на процесора са проектирани с размер, подходящ за типа данни, които те притежават, например цели числа, числа с плаваща запетая или адреси. В този случай тяхната големина бива често големината на машинната дума. Също така много компютърни архитектури използват "General„General Purpose"Purpose“ регистри, които могат да съдържат няколко вида данни – обикновени регистри, регистри със специално предназначение, както и по-големи регистри, които могат да съдържат по-големи стуктуриструктури от данни.
# Когато процесорът чете от главната памет и записва в регистър или пише стойност от регистър в паметта, размерът на прехвърлените данни е често размера на машинната дума.
# Машинни инструкции обикновено са фракции или кратни на размера на машинната дума. Това е естествен избор, тъй като инструкциите и данните обикновено споделят една и съща подсистемна памет.
 
== Източници ==
* {{икона|en}} Gerrit A. Blaauw & Frederick P. Brooks, ''Computer Architecture: Concepts and Evolution'' (Addison-Wesley, 1997, ISBN 0-201-10557-8)
* {{икона|en}} Anthony Ralston & Edwin D. Reilly, ''Encyclopedia of Computer Science Third Edition'' (Van Nostrand Reinhold, 1993, ISBN 0-442-27679-6)
 
== Вижте също ==
* [[Разредност]]
 
{{Превод от|en|Word (computing)|360423329}}