Балада: Разлика между версии

'''Балада''' е белетристичнаповествователна [[поема]], обикновенос придружаванафантастичен от музикален фон; затовасюжет, често представлявана [[история]],фолклорна коятоили емитологична изпятаоснова. Всякакви теми могат да се използват в баладите – от исторически до приказни, стига да са в стихотворна форма<ref>http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/балада/</ref> Обикновено е съставена от кратки, редуващи се четристишия и прости повтарящи се рими, често придружавани от припев.

Томас Пърси, Робърт Харли, Франсис Джеймс Чайлд, сър Уолтър Скот и Джеймс Хог са ранни колекционери и издатели на балади. Публикацията на Пърси "Литературно„Литературно наследство от древните поеми"поеми“ и колекции на Харли като "Балади„Балади от Багфорд"Багфорд“ спомагат много за началното изучаване на баладите.

Литературни балади са тези, които са създадени и написани по тържествен повод. Те стават известни с конотациите си към фолклорната автентичност и добиват широка популярност по времето на Романтизма, в края на 18 век. Литературните балади също могат да бъдат придружавани от музика, като например "„[[Горски цар (балада)|Горски цар]]"“ на [[Франц Шуберт|Шуберт]] и "Затворникът"„Затворникът“ на

[[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]]. В романтичната опера използването на балада може да се използва за подчертаване или контрапункт на театралния момент. Балади могат да се открият в оперите "„[[Летящия холандец]]"“ на [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]] и "„[[Отело]]"“ на [[Джузепе Верди|Верди]].

Баладичната опера е типично английска форма. Пример за такава е "Операта„Операта на просяка"просяка“ на Джон Гей, която е вдъхновила кабаретните опери от 20 век на [[Бертолт Брехт]] и Курт Вейл. Баладните строфи обикновено са редуващи се ямб тетраметър и ямб пентаметър, въпреки че това не е задължително.

През 20 век "балада"„балада“ приема значението на популярна песен с романтичен или сантиментален характер.