Валентин Пикул: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Pirags (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 5:
| описание =
| място на раждане = [[Ленинград]], [[РСФСР]], [[СССР]]
| място на смърт = [[Рига]], [[Латвия]] (ЛССР, [[СССР]])<!-- през 19911990 г. възстановява независимостта -->
| работил = [[писател]]
| националност = {{USSR}}
Ред 46:
По някои оценки общият тираж на произведенията му по света достига до 500 милиона екземпляра. За творчеството си получава приживе два ордена и две премии. Държавната премия „Максим Горки“ (за романа „Крайцерите“) той дарява на пострадалите от земетресението в Армения, а литературната премия на Министерството на отбраната на СССР (за романа „Из тупика“) дарява на болницата в Рига, където се лекуват воините-„афганци”.
 
През лятото на 1986 г. писателят преживява масивен инфаркт, но продължава упорито да пише. Валентин Пикул умира на [[16 юли]] [[1990]] г. в [[Рига]], Латвия (ЛССР). Главният му роман, „Сталинград“ („Барбароса“), замислен в 2 тома, остава незавършен, както и други произведения, за които е събрал материали.
 
На негово име са кръстени кораби от Морския флот на Русия, улици в руски градове, малката планета Пикулия (Т4174) открита през 1982 г., както и учредената награда на Министерството на отбраната на Русия за най-добрите произведения на военно-патриотична тема.