Пелопонески войни: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране - г.пр. --> г. пр.
Ред 30:
 
== Развитие на военните действия ==
Първият етап от войната е така наречената „Архидамова война“ (на името на спартанския цар [[Архидам II]]). През 431 г. пр. Хр., той нахлува в [[Атика]] по време на жътва и опустошава земите и реколтата на атиняните. Предупредени предварително, жителите на околността се прибират зад [[Дълги стени|стените на Атина]]. С приближаването на спартанците, които нямат флот, атиняните изпращат своят флот в Пелопонес, където той извършва набези и грабежи в опразнената от войски Спарта, като нанасят сериозни щети на реколтата и населението. Унищожената реколта на атиняните се компенсира с внос на зърно от о-в [[Евбея]] и от [[Тракия]]. Не разполагайки с достатъчно хора и техника за пълна обсада (такава спартанците никога не са имали) спартанците имали хранителни запаси само за 40 дни след това армията се оттеглила към Пелопонес. Това се повтаря 4 поредни години, през които начело на Атина стои Перикъл. През 429 г. пр. Хр. избухва [[чума|чумна]] епидемия, която взема много жертви, сред които и самият [[Перикъл]].
 
От [[429 пр.н.е.|429 г. пр. Хр.]], след смъртта на [[Перикъл]], [[Клеон]] повежда войната. След изтичане на едногодишното примирие, той потегля с над 1000 [[хоплит]]и и около 500 конници от Атина, както и с много съюзнически кораби, към [[Тракия]], като първата му „спирка“ е [[Скионе]], където прибавя още хоплити и потегля към [[Кофос]] – пристанище, зависимо от [[Тороне]]. Като научил, че [[Брасид]] не е в града, той потегля с войските си по суша, като изпраща и кораби да обикалят около пристанището. Командирът на [[Спарта|лакедемонците]] – [[Пасителид]], като вижда, че атиняните настъпват, се отправя към тях с наличните си войски, но постепенно атиняните взимат превес в битката и Пасителид се изплашва да не би изпратените [[кораб]]и да превземат абсолютно незащитения град, и затова тръгва натам с воините си, но противникът се оказва по-бърз. [[Флот]]ът превзема града без особени усилия, а сухопътната войска на Клеон настига и почти унищожава лакедемонците, като само малка част, сред които и Пасителид, успяват да оживеят и са пленени. Бразид, който е потеглил на помощ на Тороне, като разбира, че градът е превзет, се връща обратно в укреплението си [[Кердилион]], което е близо до [[Амфиполис]], където по-късно се развива и известната битка, завършила с победа на Бразид над Клеон.
Ред 38:
Въпреки че Алкивиад е отличен пълководец и донася победи на атиняните, е обвинен в светотатство от съгражданите си и е изгонен от полиса. След [[остракизъм|остракирането]], Алкивиад избягва в Спарта. Разкрива военните планове на Атина и съветва спартанците да се укрепят в градчето [[Декелея]] и от там да я държат под контрол. При нападението на Атина в [[Сицилия]] и след намесата на [[Персия]] на страната на Спарта през 404 г. пр. Хр., Атина е разгромена. Делоският съюз се разпада и Спарта е призната за хегемон в Гърция. Въпреки че спартанците са имали възможност да разрушат Атина, те предпочитат да оставят незасегнато архитектурното и културно богатство на полиса.
 
През [[415 пр.н.е.|415 пр. Хр.]] [[Еклесия]]та гласува предложението за акция срещу остров Сицилия - – [[Сицилийска експедиция]]. Начело на експедицията застават Алкивиад (върнат от изгнание), [[Никий]] и [[Ламах]]. Планираното завладяване на острова обаче завършва със страшна катастрофа – флотът и войската са унищожени от обединените сили на Сиракуза, Коринт и Спарта. Последна надежда на атиняните е победата при Аргинузките острови през [[406 пр.н.е.|406 пр. Хр.]], но в сражението при [[Егоспотамос]] (от старогр. – Козя река) през [[405 пр.н.е.|405 пр. Хр.]] са изгубени и последните илюзии на атиняните. Мирът е сключен при крайно тежки условия.
 
== Край на войната ==