Полуостровна война: Разлика между версии

Въпреки това, нападението не последва веднага. В испанската социална система, разтърсена от бунтовете, се появява социално и политическо напрежение – патриотите спорят по всеки въпрос и от това съответно страдат военните усилия на въстаниците. С падането на монархията, властта се прехвърля към местните [[Хунта|хунти]]. Тези институции се намесват в работата на армията и подкопават трудно формиращото се централно правителство в Мадрид<ref>Chandler, p. 625. Чандлър отбелязва, че „конкретните интереси на провинциалните делегати дори превръщат претенциите на централното правителство в пародия.“.</ref> и в някои случаи се оказват почти толкова опасни една за друга, колкото и за французите.<ref>Chandler, p. 621. Джон Лорънс Tон поставя под въпрос оценката за испанските хунти на основание, че е направена твърде едностранно въз основа на мнението на британските офицери и елит; тези източници са явно несправедливи към бунтовниците, „които презират за това, че са якобинци, католици и испанци, не задължително в този ред.“.</ref> Междувременно, британската армия в Португалия е обездвижена от [[логистика|логистични]] проблеми и административни спорове.

 

С минаването на няколко бездейни месеца, „революцията временно парализира патриотична Испания в момент, в който решителните действия биха могли да променят изцяло хода на войната.“ <ref> Esdaille, стр. 304 – 305. Есдейл отбелязва, че хунтата на Севиля се обявява за върховното правителство на Испания и се опитва да присъедини съседните хунти чрез сила.</ref> Докато съюзниците пъплят бавно напред, бързото свикване на части и войници и от най-отдалечените краища на Френската империя, довежда 100&nbsp;000 ветерани от [[Велика армия|Великата армия]] в Испания, водени лично от Наполеон и неговите [[маршал на Франция|маршали]].<ref>Gates, p. 487</ref> С [[Испанска армия|Испанската си армия]] от 278&nbsp;670 души, съсредоточени на река Ебро, срещу едва 80&nbsp;000 неопитни, дезорганизирани испанци, императорът изпраща следното послание на испанските депутати:<ref>Glover, p. 55</ref> {{цитат| Аз съм тук с войниците, които победиха в битките при [[Битка при Аустерлиц|Аустерлиц]], при [[Битка при Йена|Йена]], при [[Битка при Ейлау|Ейлау]]. Кой може да им устои? Разбира се, че не вашите жалки испански войници, които не знаят как да воюват. Аз ще покоря Испания за два месеца и ще си спечеля правата на завоевател.}}

Наполеон повежда французите в брилянтна<ref>Chandler, p. 631</ref> офанзива, включваща двоен обхват на испанските линии. Атаката започва през ноември и е описана като „лавина от огън и стомана“.<ref>Churchill, p. 262</ref>