Майкъл Фарадей: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 59:
Но основните събития започват през 1820 г., когато [[Ханс Кристиан Оерстед|Оерстед]] открива чрез опит отблъскващия ефект на тока върху магнитна стрелка. Първите теории, свързващи електричеството и магнетизма са построени през същата година от [[Жан-Батист Био]], [[Феликс Савар]] и по-късно [[Пиер-Симон Лаплас]] (Закон на Био-Савар-Лаплас). А. Ампер, през 1822 г., публикува своята теория за електромагнетизма, според която основното явление е взаимодействието на проводници по които тее ток. Формулата на Ампер е включена в учебниците.
[[Файл:Michael Faraday. Line engraving by J. Cook after H. Anelay. Wellcome V0001856.jpg|мини|ляво|Майкъл Фарадей в лабораторията]]
Майкъл е избран за член на [[Кралско научно дружество|Кралското дружество]] през 1824 година и е назначен за директор на лабораторията на Кралския институт през 1825 г. През 1827 година получава професорска катедра. Спонсор на Фарадей става Джон „Лудия Джак“ Фулер, който създава Фулеровата професура по химия в кралското дружество. През 1833 г. е назначен за Фулеров професор по химия безсрочно, без да има задължение да води лекции.▼
Краят на 1821 г. като цяло e триумфален за Фарадей, но помрачен от [[клевета]]. Известният химик и физик Уилям Уоластън се оплаква на Дейви, че експериментът на Фарадей с въртенето на стрелката е плагиатство на негова идея (която той почти никога не реализира). Историята получава публичност и донася на Фарадей много неприятности. Дейви застава на страната на Уоластън, което значително влошава отношенията му с Фарадей. През октомври Фарадей се среща лично среща с Уоластън, където обяснява позицията си и постига помирение. Въпреки това, през януари 1824 г., когато Фарадей е избран за член на [[Британско кралско научно дружество|Кралското общество в Лондон]], Дейви, тогавашният президент на Кралското общество, е единственият, който гласува против<ref>Радовский М. И. Фарадей. — М.: Журнально-газетное объединение, 1936. — (Жизнь замечательных людей, выпуск 19—20 (91—92)).</ref>. Отношенията между Фарадей и Дейви се подобряват по-късно, но губят предишната си сърдечност, въпреки че Дейви казва, че от всичките му открития, най-значителното е Фарадей<ref>Цейтлин З. Биография М. Фарадея // M. Фарадей. Избранные работы по электричеству. — М.—Л.: ГОНТИ, 1939. — (Классики естествознания).</ref>.
▲
След първите успехи в изследванията на Фарадей по [[електромагнетизъм]] следва около десетгодишна пауза и до 1831 г. той почти не публикува статии на тази тема: експериментите не дават желания резултат, новите задължения го разсейват, а неприятният скандал от 1821 г. също е фактор.
През 1830 г. Фарадей получава професорска катедра в Кралската военна академия, а от 1833 г. - в Кралския институт, по химия. Той чете лекции не само в Кралския институт, но и в няколко други научни организации и среди. Съвременниците му високо оценяват преподавателските умения на Фарадей, които съчетават яснота и достъпност с дълбочина на разглежданата тема<ref>Радовский М. И. Фарадей. — М.: Журнально-газетное объединение, 1936. — (Жизнь замечательных людей, выпуск 19—20 (91—92)).</ref>.
На [[29 август]] [[1831]] г. Майкъл Фарадей постига блестящ успех – той открива явлението електромагнитна индукция, с други думи поява на електрическо поле при промяна на магнитното поле. Днес това откритие лежи в основата на съвременната [[електротехника]], но както повечето физици Фарадей не се интересува от приложенията на своите открития, а е погълнат от идеята да разгадава законите на природата. През 1832 година [[Оксфордски университет|Оксфордският университет]] го удостоява с почетна докторска степен.
| |||