Майкъл Фарадей: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 60:
[[Файл:Michael Faraday. Line engraving by J. Cook after H. Anelay. Wellcome V0001856.jpg|мини|ляво|Майкъл Фарадей в лабораторията]]
Краят на 1821 г. като цяло e триумфален за Фарадей, но помрачен от [[клевета]]. Известният химик и физик Уилям Уоластън се оплаква на Дейви, че експериментът на Фарадей с въртенето на стрелката е плагиатство на негова идея (която той почти никога не реализира). Историята получава публичност и донася на Фарадей много неприятности. Дейви застава на страната на Уоластън, което значително влошава отношенията му с Фарадей. През октомври Фарадей се среща лично среща с Уоластън, където обяснява позицията си и постига помирение. Въпреки това, през януари 1824 г., когато Фарадей е избран за член на [[Британско кралско научно дружество|Кралското общество в Лондон]], Дейви, тогавашният президент на Кралското общество, е единственият, който гласува против<ref name="rad" />. Отношенията между Фарадей и Дейви се подобряват по-късно, но губят предишната си сърдечност, въпреки че Дейви казва, че от всичките му открития, най-значителното е Фарадей<ref
Признанието за научните заслуги на Фарадей е избирането му за [[член-кореспондент]] на [[Френска академия на науките|Парижката академия на науките]] (1823 г.). През 1825 г. Дейви решава да напусне ръководството на лабораторията на Кралския институт и препоръчва Фарадей да бъде назначен за директор на физическите и химическите лаборатории. Майкъл е назначен за директор на лабораторията на Кралския институт през 1825 г. През 1827 година получава професорска катедра. Спонсор на Фарадей става Джон „Лудия Джак“ Фулер, който създава Фулеровата професура по химия в кралското дружество. През 1833 г. е назначен за Фулеров професор по химия безсрочно, без да има задължение да води лекции. Дейви умира през 1829 година след продължително боледуване.
| |||