|
| подпис = Michael Faraday signature.svg
}}
'''Майкъл Фарадей''' ({{lang-en|Michael Faraday}}) е [[Англия|английскибритански]] учен - [[физик]] и [[химик]], известен предимно с откритията и приносите си в областта на [[електромагнетизъм|електромагнетизма]] и [[електрохимия]]та. Въпреки че няма формално образование, той е един от най-влиятелните учени в историята. Той изучава [[Магнитно поле|магнитното поле]] около [[проводник]], по който тече [[прав ток]] и формулира понятието [[електромагнитно поле]] във физиката. Открива [[електромагнитната индукция]], [[диамагнетизъм|диамагнетизма]] и закона на [[електролиза]]та.<ref name="EncBrit">[http://www.1911encyclopedia.org/Michael_Faraday Michael Faraday] entry at the 1911 Encyclopaedia Britannica hosted by LovetoKnow Retrieved January 2007.</ref><ref name="IEEUK">[http://www.theiet.org/about/libarc/archives/biographies/faraday.cfm "Archives Biographies: Michael Faraday", The Institution of Engineering and Technology.]</ref>, а също така и връзката между магнитното поле и [[светлина]]та, което е показател за електромагнитната ѝ природа.
Законът на Фарадей за [[електромагнитна индукция|индукцията]] гласи, че промяната на [[магнитен поток|магнитния поток]] във времето поражда [[електродвижеща сила]]. Той изобретява първия, макар и примитивен [[електромотор]], което слага основите на производствената технология. Открива [[бензен]]а, горелкатаизобретява ранната форма на Бунзен[[Бунзенова горелка|Бунзеновата горелка]] и популяризира терминологията, свързана с [[анод]], [[катод]], [[електрод]] и [[йон]]. По времето, по което живее, учените като него са наричани натур-философи<ref>Физиката и химията се отделят като основни науки по-късно, в началото науката се е наричала натурална философия</ref>. Някои го считат за най-добрият експериментатор в историята на науката. НаТой неговое имеотличен еекспериментатор, нареченакойто единицатапредава заидеите [[електриченси капацитет]]на ясен и прост език. Неговите математически способности обаче не се простират до ([[фарадтригонометрия]])та, иа [[константаса наограничени Фарадейдо най-простата [[алгебра]] (количеството. [[електриченДжеймс зарядКларк Максуел]] поема работата на единФарадей моли други [[електрон]]и) ги обобщава в набор от уравнения, които се приемат за основа на всички съвременни теории за електромагнитните явления.
В крайна сметка Фарадей става първият и най-важен професор по химия в Кралския институт. На негово име е наречена единицата за [[електричен капацитет]] ([[фарад]]) и [[константа на Фарадей]] (количеството [[електричен заряд]] на един мол [[електрон]]и).
[[Алберт Айнщайн]] има портрет на Майкъл Фарадей на стената в своя кабинет, редом с тези на [[Исак Нютон]] и [[Джеймс Максуел]].<ref>„Einstein's Heroes: Imagining the World through the Language of Mathematics“, by Robyn Arianrhod UQP, reviewed by Jane Gleeson-White, 10 November 2003, The Sydney Morning Herald.</ref>
|
