Антон Дончев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Скандали: поправяне на пояснителна препратка редактирано с AWB
поправка на мъртви линкове
Ред 7:
| място на смърт =
| работил =
| националност = [[българи]]н{{BUL}}
| период =
| жанрове = [[Роман]]и, филмови сценарии
Ред 35:
 
== Творчество ==
Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, е публикуван през [[1961]] г. Неговата втора книга „Време разделно“, разглеждаща [[Ислямизация в българските земи|насилствената ислямизация]] и [[Турцизация по българските земи|турцизация]], довели до [[Ислямизиране на Родопите|ислямизиране на значителни маси българско християнско население в Родопите]] през XVІІ в., е написана през 1964 г. само за 41 дни (по свидетелства на самия автор), с този роман писателят става известен. Романът е превеждан и издаван в чужбина. Получава номинация в [[САЩ]] от фондацията „Джейн и Ървинг Стоун“ за най-добър [[исторически роман]] {{уточнение}}. Романът е екранизиран (филмът [[Време разделно (филм)|„Време разделно“]] е в две части с подзаглавия „Заплахата“ и „Насилието“) през [[1987]] г. от режисьора [[Людмил Стайков]]. През месец юни 2015 г. „Време разделно“ е избран за най-любим филм на българските зрители в „Лачените обувки на българското кино“, мащабно допитване до аудиторията на [[Българската национална телевизия]]. <ref>[httphttps://www.bnt.bg/predavanyiabg/a/lachenite-obuvki-na-ba-lgarskoto-kino/lachenite-obuvki-na-ba-lgarskoto-kino35583 „Време разделно“ е любимият филм на българските зрители“], БНТ, 7 юни 2015 г.</ref>
 
=== Скандали ===
В редица съвременни източници се сочи, че „Време разделно“ е поръчан от комунистическия режим като част от пропагандната кампания в подкрепа на насилствените преименувания на български турци и помаци през 60-те години на века, което се повтаря по-късно с филмирането на романа през 80-те години в подкрепа на т.нар. „[[възродителен процес]]“.<ref>В доклад, прочетен през юни 1988 г. в Приморско, по време на VIII Национална школа на младите историци на тема: „Актуални методологически и историографски проблеми на българската историческа наука“, тръгвайки от филма на Людмил Стайков, историчката Антонина Желязкова описва историята на мистификациите, свързани с помохамеданчването на българите в Родопите. Според нея: „На българс­кото гражданство, на интелигенцията още веднъж, този път от широкия екран, бяха демонстрирани зловещи и мистифицирани исторически събития, които да подбудят романтич­но-сантиментално, но най-важното бездействено самосъжа­ление от „злата участ“ и „от жестокия поробител“, срещу който си безсилен.“ Виж Антонина Желязкова, [http://www.marginalia.bg/analizi/problemat-za-dostovernostta-na-nyakoi-domashni-izvori-trajno-zalegnali-v-balgarskata-istoriografiya/ „Проблемът за достоверността на някои домашни извори, трайно залегнали в българската историография“], marginalia.bg, 17/06/2015.</ref> <ref>[[Албена Хранова]], „Родно, дясно и ляво: Антон Дончев“. – в. [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_965.pdf „Литературен вестник“, бр. 10, 19 март 2008 г., с.3, 9 – 16].</ref><ref>Даниела Горчева, [http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/daniela-gorcheva/2008-11/kogo-razdelya-vreme-razdelno/ „Кого разделя „Време разделно“], сайт на Българския хелзинкски комитет, 23 ноември 2008 г.</ref> <ref>В документалния роман на [[Веселин Бранев]] „Следеният човек“ е разказана една история, свързана със създаването на филма „Време разделно“. Бранев е поканен да напише сценария по романа на Антон Дончев, но отказва: „Ето какво не казах на генералния директор: безнравствено е да се прави филм за насилственото помохамеданчване на българи­те през 17 век с цел да се камуфлира политически жалкия и жесток опит през 80-те години на 20-ия век, живеещите турци да бъдат лишени от етническа идентификация, като се заменят имената им с християнски!“ (Веселин Бранев, „Следеният човек“, София: Фама, 2007, стр. 284).</ref> <ref>[http://www.dnevnik.bg/intervju/2015/06/19/2555845_antonina_jeliazkova_manipulaciiata_vreme_razdelno/ „Антонина Желязкова: Манипулацията „Време разделно“ навършва 30 години“], dnevnik.bg, интервю на Юлияна Методиева, 19 юни 2015 г.</ref>
 
В края на 2013 г. писателят лично отговаря на нападките и отрича романът да му е бил поръчван от когото и да било, като уточнява и че е писан по документирани исторически събития. <ref>[http://www.btv.bg/video/1950089379-Vreme_razdelno__falsh_ili_istina.html „Време разделно“ – фалш или истина“], интервю за [[bTV]], 29 декември 2013 г.</ref> <ref>[httphttps://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=/2787670 „Акад. Антон Дончев: „Време разделно“ не е поръчка“], в. „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“, 29 декември 2013 г.</ref> Някои медии обаче твърдят, че събитията, които романът пресъздава, се базират на неистински исторически документи.<ref>Боян Добрев, [http://e-vestnik.bg/12402 „Църквата направи светец измислен човек в Родопите“], сп. „Либерален преглед“, 11 август 2011 г.</ref>
 
В публикуваните посмъртно „Дневници“ на писателя [[Йордан Вълчев]] пък се твърди, че „Време разделно“ е написан от [[Фани Попова-Мутафова]], но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев<ref>[[Инна Пелева]], [http://liternet.bg/publish20/i_peleva/bylgarski.htm „Български писателки – формули на неуспеха“], Електронно списание LiterNet, 8 февруари 2009, № 2 (111).</ref>.
Ред 47:
Нобеловият комитет публикува сведения за номинираните за [[Нобелова награда за литература]] 50 години след връчването на наградата,<ref>[http://www.nobelprize.org/nomination/literature/index.html Nomination and Selection of Literature Laureates], сайт на Нобеловата награда. {{икона|en}}</ref> а в публикуваните по около 80 кандидати за 1964 и 1965 година името на Антон Дончев не присъства.<ref>[http://www.nobelprize.org/nomination/archive/list.php?prize=4&year=1964 Nomination Database – Nobel Prize in Literature – 1964], сайт на Нобеловата награда. {{икона|en}}</ref><ref>[http://www.svenskaakademien.se/sites/default/files/forslagslista_1965.pdf Списък с предложените за Нобелова награда за литература за 1965 г.], сайт на Шведската академия. {{икона|sv}}</ref>
 
Въпреки това, според някои български вестници Антон Дончев бил предлаган 3 пъти за [[Нобелова награда за литература]], ставайки втория българин, предложен за наградата. Според тези публикации номинацията му е оттеглена заради интриги на завистници.<ref name="Скандалите за Нобел">Исак Гозес, [https://web.archive.org/web/20180717154001/http://m.standartnews.com/kultura-literatura/skandalite_za_nobel-257521.html „Скандалите за Нобел“], в. „Стандарт“, 11 октомври 2014 г.</ref> Отново според българския печат, през 2005 г. Антон Дончев отстъпва само с 1 глас на британеца Харолд Пинтър, а през 2006 го изпреварва турският романист Орхан Памук. <ref name="Пловдив">[http://www.marica.bg/пловдив--посочи-българин-за-нобелова-награда!-news100338.html „Пловдив посочи българин за Нобелова награда!“], в. „Марица“, 29.3.2013 г.</ref>
 
== Библиография ==
Ред 71:
* През [[1999]] г. за романа си ''„Странният рицар на свещената книга“'' Дончев получава наградата за балканска литература „[[Балканика (литературна награда)|Балканика]]“.
* През [[2001]] г. е [[Носители на орден Стара планина|удостоен]] с [[Стара планина (орден)|орден „Стара планина“]] първа степен.<ref>Указ № 147 от 23 май 2001 г.</ref>
* През декември [[2004]] г. [[ректор]]ът на [[Софийски университет|Софийския университет]] [[Боян Биолчев]] му връчва [[Голяма награда за литература на Софийския университет|Голямата награда за литература]] и почетния знак на синя лента.<ref>Галина Рулева, [https://web.archive.org/web/20160313110307/http://novinar.bg/news/anton-donchev-poluchi-goliamata-nagrada-na-su_MTQ2ODs0MQ==.html „Антон Дончев получи Голямата награда на СУ“], в. [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 2 декември 2004 г.</ref>
* Носител на Националната литературна награда [[Йордан Йовков (награда)|„Йордан Йовков“]] за 2005 г.
* Доктор хонорис кауза на [[Университет по библиотекознание и информационни технологии|СВУБИТ]] (17 май 2005 г.)<ref>[http://www.bfu.bg/index.php?q=node/45 Почетни доктори на Бургаския свободен университет], сайт на УниБИТ.</ref>.
* Орден [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|„Св. св. Кирил и Методий“]] (15 септември 2010) – огърлие за значими постижения в културата и в чест на неговата 80-годишнина<ref>[https://web.archive.org/web/20160309155938/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=610633 Антон Дончев с орден „Св. св. Кирил и Методий“], в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], 15 септември 2010 г.</ref>
* Доктор хонорис кауза на [[Бургаски свободен университет|Бургаския свободен университет]] (с протокол №5 от 19 ноември 2010 г.)<ref>[http://www.bfu.bg/index.php?q=node/45 Почетни доктори на Бургаския свободен университет]</ref> <ref>[http://www.burgasinfo.com/news/view/52/27616 „Акад. Антон Дончев става доктор хонорис кауза на БСУ“], burgasinfo, 23 януари 2011 г.</ref>
* През 2014 г. е удостоен и с [[Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“|Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=3225&g= | заглавие = Антон Дончев е носителят на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2014 г. | достъп_дата = 16 февруари 2016 | дата = 1 ноември 2014 | издател = Министерски съвет | език = bg }}</ref>
Ред 88:
; Интервюта
* [https://web.archive.org/web/20160304203842/http://novinar.bg/news/anton-donchev-vremeto-ni-razdelia-na-bedni-i-bogati_MTcxOTszMw==.html „Антон Дончев: Времето ни разделя на бедни и богати“], интервю на Людмила Габровска, в. „Новинар“, 22 септември 2005 г.
* [https://web.archive.org/web/20160310194719/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-09-14&article=203549 „Антон Дончев: Кракра е жив“], интервю на Исак Гозес, в. [[Стандарт (вестник)|„Стандарт“]], 14 септември 2007 г.
* [http://archive.is/v40sU „Антон Дончев на 80: В роман ще съм 25-годишен разказвач“], интервю на Ива Йолова, в. „Труд“, 13 септември 2010 г.
* [http://paperarchive.standartnews.comis/bg/article.php?d=2010-09-14&article=340053H8Vhr „Антон Дончев: Аз съм на 1000 години“], интервю на Иван Матанов, в. „Стандарт“, 14 септември 2010 г.
* [http://archive.is/nLiJx „Антон Дончев: С кълване на зърна няма да полетим“], интервю на Ина Бояджиева, в. [[Монитор (вестник)|„Монитор“]], 18 септември 2010 г.
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=13256906X|LCCN=n86082330|VIAF=20848872|ISNI=0000 0001 1749 5116|SUDOC=033662959|BNF=cb12450738s}}
{{СОРТКАТ:Дончев, Антон}}
[[Категория:Български писатели]]
Ред 106:
[[Категория:Доктор хонорис кауза на БСУ]]
[[Категория:Носители на държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“]]
[[Категория:Родени в Бургас]]
[[Категория:Почетни граждани на Велико Търново]]
[[Категория:Почетни граждани на София]]
[[Категория:Родени в Бургас]]