Уикипедия

Оксид: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Необходим е конкретен цитат от документ за отмяната на българската дума "окис" в полза на латинската "оксид".
+ източници
Ред 1:
[[File:Rust screw.jpg|thumb|Оксиди, като например железният оксид или [[ръжда]], която се състои от Fe<sub>2</sub>O<sub>3</sub>·''n''H<sub>2</sub>O и FeO(OH), Fe(OH)<sub>3</sub>), се образува когато [[кислород]]ът реагира и се комбинира с други елементи]]
'''Оксид''' {{източник|(остаряло '''окис''', отменено с номенклатурата на [[IUPAC]] от 1964 г.)|2019|02|01}} се нарича всяко двуелементно [[химично съединение]] на [[кислород]]а с друг [[химичен елемент]], в което кислородът е в -2 [[степен на окисление]].<ref>Foundations of College Chemistry, 12th Edition</ref><ref name="IUPAC">{{cite web|url=https://old.iupac.org/publications/books/rbook/Red_Book_2005.pdf|title=NOMENCLATURE OF INORGANIC CHEMISTRY IUPAC Recommendations 2005|publisher=www.iupac.org|author=[[IUPAC]]|pages=84 – 94|lang=en}}</ref> Повечето елементи в земната кора са оксиди, образувани при взаимодействие на кислорода с други елементи.
 
Кислородните съединения на [[флуор]]а не са оксиди, тъй като флуорът е по-електроотрицателен от кислорода и по тази причина кислородът в тях има положителна степен на окисление. Други двуелементни съединения на кислорода, които не са оксиди, са [[пероксид]]ите, [[супероксид]]ите и [[озонид]]ите – в тях кислородът има отрицателна, но по-ниска от -2 степен на окисление.
 
== Наименование ==
Според [[Номенклатура на Международния съюз за чиста и приложна химия|Номенклатурата на Международния съюз за чиста и приложна химия]] имената на оксидите се образуват по следния начин: първата дума е българското наименование на първия [[химичен елемент]] с присъединено накрая окончание -ев, -ен, -ов. Втората дума е латинското наименование на втория елемент с окончание -ид. Например СО се произнася [[въглероден оксид]]. Ако в съединението съществува долен индекс, за него се ползват представки, които произлизат от гръцките числителни имена: 1 – моно, 2 – ди, 3 – три, 4 – тетра, 5 – пента, 6 – хекса, 7 – хепта и така нататък.<ref name="Rgate">{{cite web|url=https://www.researchgate.net/profile/Maria_Atanassova3/publication/273949735_I_Dukov_M_Atanassova_A_Zahariev_Nomenclature_of_coordination_compounds_IUPAC_Recommendations_2005_Chemistry_19_5_2010_336-349/links/55113aae0cf20352196daaf9/I-Dukov-M-Atanassova-A-Zahariev-Nomenclature-of-coordination-compounds-IUPAC-Recommendations-2005-Chemistry-19-5-2010-336-349.pdf|title=Номенклатура на координационните съединения: препоръки по IUPAC 2005|publisher=www.researchgate.net|author=Иван Дуков, Мария Атанасова, Александър Захариев|pages=6 – 7}}</ref>
 
== Видове оксиди ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Оксид“.