Катър, (тур. ''Katır'', рус. муль, англ. mule) се нарича хибридът между мъжко магаре и кобила, за разлика от мулето, чиито родители са жребец и магарица. Терминът „муле“ (лат. mulus) първоначално се използвал за поколението на които и да е две животни от различни видове – това, което днес наричаме хибрид.
В осанката си катърът прилича на магаре, но се доближава по размерите си до коня. Съчетава силата на коня и издържливостта на магарето. За разлика от магарето катърите не са толкова упорити, но за разлика от конете са по-непретенциозни към храната. При еднакво живо тегло, мулетатакатърите имат 20–25% по-голяма работоспособност и 35% по-голяма товароподемност от коня. Това предимство проличава най-вече при преход в стръмни и труднопроходими планински пътища с товар 80 до 160 кг на гърба, четем в учебника за висшите училища „Основи на животновъдството“, Земиздат, 1963, Проф. В. Груев, доц. Ел. Кадийски. Катъри се развъждат най-често в Средиземноморските страни и в Азия. В България е имало развъдни станции за жребци за катъри в Белоградчик и край Самоков, които в периода за покриване са били изпращани в планинските райони, главно в Рило-родопския масив и Стара планина. Като най-удачни за балканските условия са отглеждани и култивирани жребци от породите „мартина франка“, „кипърско“, „сирийско“ и „местно подобрено“. Около 75% от катърите имат т. нар. „кестени“ и на четирите крака (характерно за коня) и само 25% на предните два крака (характерно за магарето). Тъй като превъзхождат мулетата по работоспособност и издръжливост, катърите се срещат много по-често от тях. Катърите са по-издържливи от коня на заболявания и са по-дълголетни. Достигат но възраст до 30 – 3530–35 години. Мъжките и на мулетата и на катърите са безплодни. При женските катъри стерилността, според доц. Кадийски е само 90%. В редки случаи от женски катър е възможно да се получи поколение. При женските мулета няма регистрирани потомства. Това се дължи на различния брой хромозоми при коня (64 хромозоми) и магарето (62 хромозоми).
