Тувинска народна република: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 38:
}}
'''Тувинска народна република''' (''[[Тувински език|тувински]]'': Tьва Arat Respuвlik) е
== История ==
Ред 45:
След [[Октомврийската революция]] от [[1917]] г., комунистическите войски превземат Тува през [[януари]] [[1920]]. Този хаос води до обявяване на [[независимост]]. На [[14 август]] [[1921]] г. [[болшевики]]те установяват '''Тувинска народна република''', наричана до [[1926]] г. Тану Тува. Столицата Кем-Белдир е преименувана на [[Кизил]] (червен на [[тувински език]]). Договорът между [[Съветския съюз]] и Монголската народна република през [[1926]] г. потвърждава независимостта на страната. Няма други страни, които я признават, макар че се появява на карти и [[глобус]]и, произведени в [[САЩ]].
От 1929 година просъветското правителство започва политика на борба с [[тибетски будизъм|будизма]] и [[шаманизъм|шаманството]] и на колективизация, съпроводена от репресии.
Тува влиза във [[Втората световна война]] със СССР на [[25 юни]] [[1941]] г., три дни след германското нападение над Съветския съюз. На [[11 октомври]] [[1944]] г., по желание на народа на Тува, страната става част от Съветския съюз, като е превърната в [[Тувинска автономна област]] от [[Руска съветска федеративна социалистическа република|руската съветска федеративна социалистическа република]] с решение на президиума на Върховния съвет на СССР.▼
▲Тува влиза във [[Втората световна война]] със СССР на [[25 юни]] [[1941]] г., три дни след германското нападение над Съветския съюз. На [[11 октомври]] [[1944]] г.
В днешни дни [[Тува]] е [[автономна република]] в рамките на [[Руската федерация]]. Над 75% от населението на Тува са етнически [[тувинци]].
| |||