Петър Чернев (певец): Разлика между версии

Петър Чернев е роден на 7 октомври 1943 г. в град Видин. През 1969 г. завършва Естрадния отдел при [[Национална музикална академия|Българска държавна консерватория]] в класа на [[Ирина Чмихова]] заедно с [[Мими Иванова]], [[Йордан Марчинков]], Ангелина Баева и [[Мустафа Чаушев]]. За първи път се представя на сцената с Ирина Чмихова на концерт. През 1970 г. участва в конкурса „Млади таланти“ в [[Готвалдов]], [[Чехия]], където получава ІІ награда. През 1970 г. Петър Чернев в дует с Магда Панайотова пръв записва на малка плоча песента на [[Атанас Бояджиев (композитор)|Атанас Бояджиев]] и [[Богомил Гудев]] „Откъде да взема сила“<ref>[https://m.youtube.com/watch?v=qzpedfXL3ug Магда Панайотова и Петър Чернев - Откъде да взема сила (1970) аудио], youtube.com</ref>, станала популярна 20 години по-късно под заглавието „Лудо, младо“. През 1972 г. осъществява първите си записи под съпровод на Биг бенда на [[БНР]] на песните „Съдба“ (б. т. Богомил Гудев) и „Всички ми казват сбогом“ (б. т. Б. Гудев). През 1973 г. песента в негово изпълнение „Щастлив път“ (м. Захари Георгиев, т. Димитър Стойчев, ар. Петър Чернев) е „[[Мелодия на годината]]“ за месец май. През 1974 г. песента му „Малко слъце“слънце“ (м. и ар. Петър Чернев, т. Емил Розин) е „Мелодия на годината“ за месец март. Специална награда получава песента „Посвещение“ – 1974 г. (м. [[Димитър Вълчев]], т. [[Найден Вълчев]]) на фестивала „[[Златният Орфей]]“ през същата година. Особено популярен става в средата на 70-те с авторската си песен „Заклинание“, (м. Петър Чернев, т. [[Миряна Башева]], ар. [[Янко Миладинов]]) която печели трета награда на фестивала „Златният Орфей“ – 1975 г. Същата година се представя и в международния конкурс за изпълнители на фестивала и е отличен с наградата на ОС – Бургас. Заради тази песен му излиза прякорът „Пешо Мъката“. Другата „визитна картичка“ на певеца, с която остава най-запомнен, е песента „Песен за българката“ (м. Йордан Колев, т. Павел Славянски, ар. Петър Чернев), отличена на радиоконкурса „Пролет“ на БНР през 1975 г. Песента му „Роза и карамфил“ (м. и ар. Петър Чернев, т. Светослав Шапкаров) през 1977 г. е „Мелодия на годината“ за октомври. През 1978 г. отново негова песен – „Спри за малко“, (м. Петър Чернев, т. Богомил Гудев, ар. Юксел Ахмедов) е „Мелодия на годината“ за декември. През 80-те години работи с група „Черен Петър“. Постигнал голяма популярност през 70-те и 80-те, той е един от първите, които се опитват да въведат пазарните принципи на музикалния бизнес в началото на 90-те. Последната изпята песен от певеца е „Моряшка съдба“ на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ през 1985 г. От 1988 г. сътрудничи като менажер на австрийската фирма „Позитив агентур“, а през 1989 г. създава заедно със съпругата си Дора Чернева собствена импресарска агенция в Австрия. През 1990 г. се връща в България, където е управител на фирмата „Мега София“ (по-късно преименувана на „Мега Музика“), която извършва импресарска, продуцентска и издателска дейност.